"... смъртта, която постилаше с кървави цветя нейния сватбен път."
Яна Язова, "Александър Македонски", 69
"Погледът на нейния съпруг я прониза като твърдия му и студен меч."
Яна Язова, "Александър Македонски", 70
"Но това не му попречи да я остави и да замине... А може би не иска да рискува разправия с Роксана, която ще се дължи на нейната умора от войните му, но ще му струва единствената любов, която той е почувствал."
"Едно сърце най-лесно можеш да загубиш именно когато то безумно те обича."
"Ако беше Барсин, щях да я влача със себе си до края на света."
Яна Язова, "Александър Македонски", 72
"... събаряни от прилива на голямо число нови войници, които сякаш извираха из хоботите на слоновете."
"... слоновете... които мачкаха всичко живо пред себе си с грозно слонско спокойствие."
"Сам цар Пор стърчеше в златната си ризница върху своя голям слон с целия свой невероятно голям ръст, за който се разпрявяха легенди по цяла Индия."
"Човеци и животни хъркаха в предсмъртни мъки..."
Яна Язова, "Александър Македонски", 73
"... нататък хората са все по-диви и свирепи..."
Яна Язова, "Александър Македонски", 74
