(вождистката любов | лидерското приятелство)
Една провокация: ще илюстрирам в какъв смисъл Александър Македонски на Яна Язова е отрицателен герой. Т.е. че романът на Яна Язова "Александър Македонски" - тъкмо с приказно-разказвателния си език - не може да се сведе до романтично обръщане към миналото и е съизмерим по дълбочина с художеството на великите философи на съществуването: Киркегор, Ницше, Сартр...
"Ти си войник! - отговори Роксана... Защо са ти приятели?... За теб се бият не приятели, а войници. Твоят живот не е трапезата, на която ще седнеш с приятели, а войната, в която ще се биеш със своите войници. А когато свършиш сражението, аз ще те чакам..." (Яна Язова, "Александър Македонски", 66.) Да, приятелят не е на когото разчиташ - приятелят е когото намираш. Но защо ти е приятел? - Защо ли? Ами "I heard the news, baby, all about your disease... I've been to the edge, аnd there I stood, and looked down. You
know, I lost a lot of friends there, baby, I got no time to mess
around. So if you want it, got to bleed for it, baby! Ain't talkin' 'bout love, my love is rotten to the core." (Van Halen, "Ain't Talkin' 'bout Love".) *
----------
* "Научих новините, скъпа, твоята болест и всичко друго... Бях на ръба, стоях там и гледах надолу. Ти знаеш, изгубих там доста приятели, скъпа, нямах време да се мотая. Та ето, налага се да прокървиш за него, скъпа, щом го искаш! Че нима говорим за любов! Любовта ми - гнила е из корен." (Van Halen, "Не говорим за любов", една уж рок-песничка.)
