Аз, философът

Имаме предостатъчно опит против консултантската фикция: и вече не се страхувам от нея - ще я разпознаем веднага по отговора или по липсата на отговор. Консултантската фикция. Там е работата: как на Запад бизнесът се движи микроикономически. А китайският е макроикономически. Та умът - щом е ум - проектира опита, нежели обратно. Умът не е по книга. Не е. Формализацията важи, доколкото се рамкира полето на умозрението. Ами интуицията - тя икономически не се подвизава в душата, изнася се в перспективата на ума. И някой може да има огромен опит душевно, да, силно развита интуиция душевно. Ала тя не му помага икономически. Че разликата въобще относно опита е дали интуицията се подвизава в душата, или се изнася в перспективата на ума. Но ето, моята интуиция е като твоята - разликата е, че моят опит е теоретичен. Понеже опитът се дели на практически и на теоретичен. Пък това, че някой е теоретик - това не го лишава от интуиция. Важното е интуицията да се изнася в перспективата на ума, вместо да се подвизава душевно. 
И нима нашите, българските теоретици не, не струват самостойно като такива не защото са теоретици, а защото интуицията им се подвизава душевно и те няма как, разбира се, току да си теоретизират с философстване!