Мой човек, за да се отстояваш в спора, който "тук повсеместно" водиш
(а и аз тихомълком с теб, а и които са с теб), търси как най-напред да политаш,
ако и да е несъстоятелно (т.е. себеизобличително), - нежели най-напред къде да стъпваш. Та тезата, против която "тук повсеместно" си имаш работа, е тъкмо че човек трябва да търси най-напред къде да стъпва, откъде да се оттласква, как да добрува,
за да провъзгласява същевременно находката си за основание. И единствената непреодолима антитеза към това е, че "трябва" се намира по пътя отвъд добро и зло.
P.S. "We ride down my enemies on their half-hearted flight: no voice of mercy, no evangels of light... Our arrows fall like hail, trample on the dead, ride through the gate of clouds, stand on the open step." (Manowar.)
