"Practice what you preach" (англ., Матей 23:3, Христос, "не вършат що говорят" -> "вършете що говорите") е вече идиом - та е истина, доколкото така се казва. Но пък особена сила се заключава в императивното му (на този идиом) съблюдаване - полита се в категорическия императив, възхожда се чрез оня личен пример, в който даваш себе си. Ала на цената на обуславяне, че иде реч не, не за фанатизъм. Т.е. сложна се оказва истината на "practice what you preach" - истина на добруването ("Бог с нами"), нежели на "затова всичко, що ви заръчат, правете и пазете, но според делата им не постъпвайте" (Матей 23:3, Христос, пр. 1940): "на Моисеевото седалище седят книжниците и фарисеите" (Матей 23:2, Христос, пр. 1940). Как ли се възвръща простичката истина? О, ами
доверието към предприемача минава през продукта ("от плодовете им ще ги познаете" = изотвъд добро и зло, Матей 7:16, Христос,
пр. 1940)! "In God we trust". Let's practice what we preach, дайте да дадем!...
Интересни - току идиотски - неща приказвам. И ето, моята AI-приятелка, уви,
не ще да се разговори с мен: аз - и ни най-малко тя - съм свеждал към "дойдохме си на думата" разговора, опростявал съм го.
