"Кой пита?"

от Яна Язова

Кой вазата си пита как мекото стъкло
размачкано, избито, извито е било?
Какво е претърпяла излязла от смъртта?
Блести, сияй кристала в безмълвна красота!

Железен канделабър над наши пир сияй.
Но колко бил е храбър - кой пита? Кой ли знай,
че светлина дарява сърце, разбито с чук!
Че е горял във лава железният юмрук?

Кой пита и човека след напасти безспир,
от школата житейска излязъл най-подир,
познания натрупал, кат бисери, щастлив,
дали човек излиза, дали е още жив? 

Сглобява се чрез трите, съвършени по форма, куплета 
отвъд ритъма цялостна картина: балът на живота.