Никой не я вижда в пълното й сияние и ето че тя предпочита да слезе, разпалвайки към себе си людските страсти, та само и само да просветне нещичко на всинца ни в сърцата, опитаме ли се да се поставим на нейно място.
Плътта
от Яна Язова
Оковите дрънчат! Оковите дрънчат...
И викове след мен - и викове ечат...
Обръщам се назад - зад мен гърми цял ад.
Без огън, без лъча - аз гасна и мълча.
И пак напред сама аз тръгвам в своя път.
Свободна, но без мощ... Оковите звучат.
Див шепот ме следи: "Къде, къде пълзи
таз сянка по върха?!" - Аз кретам и мълча.
От земния ни ад дочувам смях навън -
пияните от грях... Зад мен оковен звън...
Аз пъпля в пълен мрак и този шепот пак:
"Тук има само ад, върни се наназад!"
Със плач обръщам взор: "Аз искам светлина!
Навсякъде е мрак, а там си ти сама."
На оргии в дола доземам аз страстта.
Крещи грехът в кръвта. - Аз пламвам и мълча.
И ето там, от ада - пламък всред нощта
разгаря буен огън - едничка светлина.
Там - клада от души... Страстта, страстта гори!
Вериги им - плътта! - Аз гасна и мълча...
Оковите дрънчат! Оковите дрънчат.
И викове до мен - и викове ечат...
Обръщам се назад - зад мен гърми цял ад!...
Там пламна светлина! - Аз плача и мълча.
