Тя ми помага да разбирам, че не заслужавам моята приятелка.
"Когато порасна Роксана, поради своето неспокойствие и необикновената прелест, която излъчваше, хората наистина започнаха да я смятат за някаква недобра сила, защото мъжете лудо се привличаха от нея. Роксана чувстваше, че жените не я обичат затова. Но тя не ги диреше. Дълбока досада и причиняваха те и често пъти тя избираше за приятели мъже, които бяха много по-възрастни от нея. Но всички тия приятелства свършваха почти веднага с нещо твърде тъжно. Приятелят заминаваше надалеч, за да не се върне никога, или двама съперници кръстосваха ножовете си на скрито място.
...
... той се помъчи да си представи персийската корона върху черните и лъскави къдри на дъщеря си, които досега буйно се бяха спущали по целия и гръб.
...
- Иди си, Роксана! След два дена ще дойдеш завинаги при мен...
- Защо да чакам? - запита диво тя...
- Защото ако чакам... утре няма да те искам вече така, както съм искала тази нощ. И вдругиден няма да те търся така, както ще те търся утре...
...
Додето едни хора започнат да ти досаждат, аз ще те заведа да живееш при други. Започнеш ли да мръзнеш на север, аз ще съм завладял вече юга, където ти ще можеш да си почиваш на светлината на слънцето, под сянката на палмите. Наситиш ли се на слънцето, аз ще завладея нощта, луната, звездите...
...
... тя прибра разпилените си дрехи прилично и като приглади от двете страни на лицето си голямата си коса, каза с унесен в него поглед:
- ... Аз дойдох при тебе, за да изпитам смъртно удоволствие, едничкото, което вярвах, че ще ми дадеш. Но тъй като смяташ да ме водиш и към небесата,аз ще запазя силите си, за да мога да стигна с тебе и дотам. Иначе на кого ще ги покажеш?"
Яна Язова, "Александър Македонски", 65
"- Роксана - каза и Александър, - не се ли ужасяваш от мене? Ръцете, които те прегръщат, много често са били умивани с кръв!
- Ти си войник! - отговори Роксана.
- Защо са ти приятели?... За теб се бият не приятели, а войници. Твоят живот не е трапезата, на която ще седнеш с приятели, а войната, в която ще се биеш със своите войници. А когато свършиш сражението, аз ще те чакам..."
Яна Язова, "Александър Македонски", 66
Heavy Metal!
