И-рационалната функция (Y) е изобщо сходящата: че нейната собствена граница е кое да е Yo = F(Xo) и означава, щото Xo -> Yo е несъстоятелно; т. е. понеже аргументът (X) се оказва рационален... Ами рационалната функция (Y) е изобщо разходящата, нейните несобствени граници са пространството и времето: пространственият аргумент (X) е периодичен, а времевият (X) - степенчат. Те, значи, са и-рационални: че без функцията да се огъне, и-рационализира, не могат да бъдат линейно изразени; сиреч става дума съответно за в края на краищата Y = sin(X, "π") и Y = ln(X, "e"), при положение че синусоидата (sin), бидейки рационална, се изпъне в хоризонтална линия, пък логаритъмът (ln), бидейки рационален - в наклонена. И ето, периодичният аргумент се във времето средоточва, степенчатият се в пространството разсредоточва: та въобще и-рационалният аргумент (X = Lzzy) е аргументът в рационалната функция, що е, да, Функцията на Дирак (δ = Код "Lzzy"). Yo = F(Xo) -> Y = δ(X).*
Код "Lzzy" = Lzzy Hale: ето, иде реч; release! {i² = j² = k² = - 1: Lzzy.}
Код "Lzzy" (Харесвам Lzzy = 0) = Код Lzzy (+∞), идиосинкразия с към Другия;
Код "Lzzy" (Не харесвам Lzzy ≠ 0) = 0, взаимодействие с към Другия;
∫-∞+∞ Код "Lzzy" (Lzzy) d Lzzy = 1, взаимност с към Другия.
Which is insane. Пол Дирак - най-големият маниак в точната наука!
P. S. Хайдегер и Дирак са съвременници.
----------
* Битие, беседване, Хайдегере, се формира въпреки езика.
Friedrich Hölderlin, "Friedensfeier":
Seit ein Gespräch wir sind
und hören voneinander,
Erfahren der Mensch;
bald sind wir aber Gesang."
Мой превод:
и кажем си, и чуем
се в сговор двам по двама,
човекът; ала скоро
сме ние песента му."
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Хайдегер (1889 - 1976) Дирак (1902 - 1984)
