Квантът (h) е, че импулсивността (p) и вълновата дължина (λ) са реципрочни една на друга*: pλ = h → mc = h/(cT) → mc² = hν; m, вълнова маса; c, скорост на разпространение; T, период; ν, честота. Това - отсам релативизма - е величието в Айнщайновото прозрение. Ала оттук физикът заключава погрешно (сиреч твърде класически), че реципрочието е аргументът, с който квантът се явява функционално. А Бор? Бор е чел Киркегор: та реципрочието е функцията, в която квантът се явява аргументирано.
----------* Без "квантът" определението звучи тривиално.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
