Знаете вица, дето Цицерон се изхвалил пред бай Лазе, че в неусложнено изречение може, и при това съвсем не и механически, да спомене три пъти името му:
- Лазе в-Лазе и из-Лазе - гласяла онтологията.
- Абе Цицероне, Цицероне, да ти еба майката, Цицероне - бил отговорът, деконструкцията... Тъпотия ли написах? Не. Ами казвам как, за да полети, изказът, божем, се нуждае и от аб-стракция, едно на думи изтръгване. "Лазе, стани, стига си лазил!... Че си мой, мой си, а че пикаеш, чувствам те - но защо ме гледаш с тез' тъжни очи?" "Плувай, плувай - не е риба." Пък Lzzy излиза с фразата back from the dead... "Hello, Blue eyes, don't cry, I know what it's like, I will sing your distorted lullabies", изпя тя в "Blue Eyes". - "No one seems to want to help you get it right. We'll find a common enemy, and it will bring us closer in the most self-destructive ways. I know you don't believe a word I say when I tell you someday everything will be just fine. So until then I will continue to cradle your head, and help you get to sleep every night. La-la-la..." Тя никога повече не изпя тази песен, тази прелест, своята себеирония - и нека си я припомним с усмивка: представяйте си ме щастлив.
Lzzy Hale: ето, иде реч; release! {i² = j² = k² = - 1: Lzzy.}
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Видео:
