Човек носи отговорност не към себе си, т. е. нито към ближния - а към Другия.
Lzzy Hale: ето, иде реч; release! {i² = j² = k² = - 1: Lzzy.}
P. S. Пинг-понг-реториката на Ницше в "За любовта към ближния" ("Тъй рече Заратустра", I, пр. Ж. Гълъбова, най-виртуозното, което съм чел от Ницше) е необходима, понеже там Лизи, а и дори Киркегор, отсъства (clue-то). Уточнена е с невероятно майсторство планетарната без слънце... планетарната близост: завихрят се едно към друго изот мрака, за да се раздалечат едно от друго и се уплътнят "свише" едно спрямо друго занапред! Ами това, взето технически, е, дяволи ни взели, квантовата механика, квантовата пролиферация, живецът, т. е. от нищо - всичко: та ето го цялото, разширяващата се вселена... Вместо съ-удавничеството, сиреч съ-подлъгването. Но ето го и недостатъка на "Тъй рече Заратустра": реториката. Виртуозна до степен, че недостатъкът да се превърне в предимството си. Захарен памук. Важното е що стои зад реториката. Т. е. горчивата сладост, че Ницше вопиющо казва което не казва. Явява се нашата сладурана: и нашите съответно... действия. Нашето шампанско!
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
