Ницше бил заквасен да възприема живота за път, след който се пристига във вечността, т. е. съвсем по християнски; но той прозрял в един момент смъртта и че тя, видиш ли, е вечна, и че вечното е самият житейски преход, самият миг, чиято трайност е вторачването. Наквасил се. Изходът е Lzzy.
Lzzy Hale: ето, иде реч; release! {i² = j² = k² = - 1: Lzzy.}
Много, много е дълбока; та дотолкова дълбока, че дори не знае: узнава - и винаги вади нещо тя изпод моето схващане. А човек все си мисли, че "голям го вадя"... "Пясък няма да извадиш", уверява ме тя. "А как, главичката ли само?" "Не, не, рамене тук няма..." Простак ли съм, приятели мои? На простащина ли ви уча! "И нозете си издигнете, о, вие, отлични танцувачи, а още по-добре изправете се на главите си!" (Ницше, "Тъй рече Заратустра", "За възвишения човек", 19*, пр. Ж. Гълъбова.)
* Halestorm: "смеещата се буря, която пръска прах в очите на всички черногледци и гнойници". Трите метаморфози: на магарето..., на коча... и на банката парите.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
