Балансовата бифуркация

Че атракционният аргумент или е излъчвателен (A), или поглъщателен (¬A); 
т. е. функцията съответно или е излъчваща ("разговаряш"), 
или поглъщаща ("просто действаш")*: ]F(X), X(A)[ | [¬F(X), X(¬A)].

"... a bifurcation in which a family of transformations..., parametrized by 

a real number..., has a repelling fixed point replaced by a pair of... points..., 

forming an attractor" (David Nelson, "The Penguin Dictionary of Mathematics", 4th ed., 
"bifurcation", 2).

 

"That is, there exists two points such that applying the dynamics 
to each of the points yields the other point" (IGI Global). 

Атракторът представлява атракция, дяволи ни взели! 
Към Отца и Сина; и Светаго духа.

Пък ако аргументът не е атракционен, функцията е сводима (ретроградно) 
до квазиотражателна, да, почти безаргументна, т. е. функция от рационален аргумент
("действаш или току чисто и просто разговаряш"): F(X) = F(... -X1, X0, X1...). 

----------
* Lzzy Hale: ето, иде реч; release! {i² = j² = k² = - 1: Lzzy.}

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link