Кант: мисля "аз"; та Господът е антропологически несъстоятелен. Обаче смъртта ме значи; "нуждаем" се от "Господ" на антропологическата състоятелност. Истината антропологически: свободата като свобода.
Слово и дело (аз, самият Землян*): мисля "аз" -> "мисля" отправно на това че съм.
Декарт: "мисля" отправно на това че съм; Господът е практически невалиден.
Джон Наш: съм ли? ами "нуждая" се от "Господ" на практическата валидност.
Lzzy Hale: ето, иде реч; release! {i² = j² = k² = - 1: Lzzy.}
----------* По живец (понятието непонятност).
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
