Топографският агент се действително озовава, характеризира се в скачване по импулс и местоположение; сиреч топографската динамика е ситуативното у топографски агент протичане. Топографският агент скаларно е остър, векторно е околен, тензорно е напрегнат, спинорно е жив; и не е нищо повече сам по себе си. Но топографската им-пулсивност количествено е скачеността острота - напрегнатост. Пък топографската место-положеност - скачеността околност - живост. Колкото по-голям предвид (±) обхвата на местоположеност е мащабът, толкова е по-висока импулсивността: ситуативното у топографски агент протичане (да, с все съпровода) е по интерференция сред мащаби (топографската динамика). Казала го е Lzzy Hale:
"I am the fire." А и (в "Raise Your Horns"):
"Burn every fear, every doubt like a funeral fire;
Scream every anthem, and follow your reckless desires;
Take back the crown that hangs at the gate...
Ready your march, steady your aim:
For the heart is a soldier that never loses its way!
Sing every verse, every sermon, for the dead are unheard;
Shout from the rooftops while you still live every word;
'Cause the pendulum swings for those who dare wait
Through flesh and through bone to where nothing escapes,
So follow true North on the road that will lead you away!"
* Нима хронографското ситуиране е ситуативно! Картезианското ситуиране ("мисля отправно на това че съм") е топографско, ала пък в условията на "фундаментална онтология", нежели на фундаментална хронология. И ето кого Хайдегер дава "картезиански" в своя подкрепа: Джуан Дзъ. "Беше ли истински животът ми на пеперуда?" "Беше ли там, че питаш?" "Тук ли си, че не знаеш!" Та без "битието" човек, видиш ли, не би попадал в "автентиката" на несигурността... Ала не че са импулси към "битието" спомените, Хайдегере - ала са импулсите тъкмо на съществуване. Параметрите на споменния импулс са силата и далекобойността, нежели силата и посоката; т. е. споменът че сме заедно е фундаменталният; опомнянето, битието. Декарт състоятелно се ситуира към условията на фундаментална хронология: че съм ли? тялото ми е чиято душа е моята.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link