11 април 2022 г.

Действителността и топографското ситуиране*

Топографският агент се действително озовава, характеризира се в скачване по импулс и местоположение; сиреч топографската динамика е ситуативното у топографски агент протичане. Топографският агент скаларно е остър, векторно е околен, тензорно е напрегнат, спинорно е жив; и не е нищо повече сам по себе си. Но топографската им-пулсивност количествено е скачеността острота - напрегнатост. Пък топографската место-положеност - скачеността околност - живост. Колкото по-голям предвид (±) обхвата на местоположеност е мащабът, толкова е по-висока импулсивността: ситуативното у топографски агент протичане (да, с все съпровода) е по интерференция сред мащаби (топографската динамика). Казала го е Lzzy Hale: 
"I am the fire." А и (в "Raise Your Horns"):

"Burn every fear, every doubt like a funeral fire;
Scream every anthem, and follow your reckless desires;
Take back the crown that hangs at the gate...
Ready your march, steady your aim:   
For the heart is a soldier that never loses its way!

Sing every verse, every sermon, for the dead are unheard;
Shout from the rooftops while you still live every word;
'Cause the pendulum swings for those who dare wait
Through flesh and through bone to where nothing escapes,
So follow true North on the road that will lead you away!"

Фундаменталният императив: ами бъди, да, бидейки в крак с времето.  
 
Lzzy Hale: ето, иде реч; release! {i² = j² = k² = - 1: Lzzy.} 
(онтоетическата функция от епиестетическата аргументация) 
 
Heavy Metal! 
 
----------
* Нима хронографското ситуиране е ситуативно! Картезианското ситуиране ("мисля отправно на това че съм") е топографско, ала пък в условията на "фундаментална онтология", нежели на фундаментална хронология. И ето кого Хайдегер дава "картезиански" в своя подкрепа: Джуан Дзъ. "Беше ли истински животът ми на пеперуда?" "Беше ли там, че питаш?" "Тук ли си, че не знаеш!" Та без "битието" човек, видиш ли, не би попадал в "автентиката" на несигурността... Ала не че са импулси към "битието" спомените, Хайдегере - ала са импулсите тъкмо на съществуване. Параметрите на споменния импулс са силата и далекобойността, нежели силата и посоката; т. е. споменът че сме заедно е фундаменталният; опомнянето, битието. Декарт състоятелно се ситуира към условията на фундаментална хронология: че съм ли? тялото ми е чиято душа е моята.

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link