Въ-ображение

I. Свободата като ирационална функция от рационален аргумент;
как Непонятното се оформя в Понятието: 
    но как процесът се задвижва? "I have no clue", казва Lzzy.

II. Как в понятието непонятност, дяволи ни взели, се оформя поселение: 
    но как присъства изначално просвет? 

Понятието непонятност е Живецът... Ще се заема с втория въпрос.

Дом

Светът е цветен,
призраци облитат бездната,
пък ний блещукаме
по-бели от снега... 

Цветността е пресилена, контрастът е пресилен, яркостта е пресилена: 
    че холограмата е компресирана в отвратителна глазура...

Ах, ще демонтирам в Просвет ето как:

    1) антипространство в антивреме - ами цветност, Спинор;
    2) пространствен пад във времеви пад - ами сенки, Тензор;
    3) пространствена загуба във времева загуба - ами белота блещука, туй е Вектор;
    4) пространство във време - ами чернота чернее, това е Скалар.

 

Тук ли съм? Тук съм. Как обаче в просвета се вгъва Суб-ект? Ето как:
    1) цветното; 2) сивoто за фон; 3) бяло; 4) черен фон. Прожекция. Heavy Metal. 

Земля в илюминаторе.

 

Дъгата - сивота.

Попълних я 

с боичките на моята душа

(че нямам хаос за танцуваща звезда). 

 

Lzzy Hale: ето, иде реч; release! {i² = j² = k² = - 1: Lzzy.} 

Тялото ми е чиято душа е моята.

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link