Атракция отвътре

Ето, при запазваща се интензивност на присъствие, 
два противоположни мащаба да посрещнеш публика:

- единият е на крака, той е фестивалният

 

 

 

- другият е на своя глава, той е импровизираният

 

 

 

Хала

Минутките слава

Първият абзац е подготвителен, феноменологичният карусел се завърта във втория, увличайки като Сатурн прахоляк от клишета - и заковава поанта: 

"We were in Madison WI on stage when we first heard the news that we were nominated for our first Grammy. At the time, we didn't even think, as underground Hard Rockers, that we were even on the Recording Academy's radar. In the middle of our set, I was sitting myself down at the piano to do a solo ballad for the audience when Joe ran out to me to give me the news that we were nominated. The look of shock on my face stirred our front row freaks into a frenzy. When I turned to the microphone and announced this craziness, the cheer that roared from the crowd was what I can only liken to us winning the Super Bowl. Holy shit, what a night! We knew who we were up against, and didn't actually believe we would win. I mean, if it hadn't been for our fellow nominees in the category, we wouldn't be the Rockers we are today. So we went to the Grammy celebration, we walked the Red carpet, we went to all the parties, hung out with Katy Perry, John Mayor, Quincy Jones, Sting, etc., and everyone in the cool kids club... 

Then patiently waited to hear our name come up as they announced the winner. When David Alan Grier opened the envelope and read our name, there was a collective pause of disbelief, and for the first time in my life I was speechless. This honor for us as a band was personal. I've been in Halestorm since I was 13 years old. All I've ever wanted to do is Rock. And this award was confirmation that, yes, being in a Rock band was a crazy risk, but pursuing my happiness and dreams was not stupid. Could I have lived a normal, White picket fence life? Yes. But it would've never given me the hope, strength or satisfaction that my all-in-no-back-up-plan life of a Rockstar has given me. My advice to anyone thinking about pursuing their own dream: do it! Don't let anyone convince you that you can't or shouldn't. I stand here today, living proof that you are capable of greatness. Expect it of yourself, follow your compass. We only get one trip on this ride - make it your best one." 

Lzzy Hale, 27 февр.' 2021, Instagram (link), подчертаването е мое (самият Ницше не съумява да формулира що е то "вечен възврат", целта не е прицел)

Номинациите:

Best Hard Rock/ Metal Performance

"Love Bites (So Do I)", Halestorm
"I'm Alive", Anthrax
"Blood Brothers (live)", Iron Maiden
"Ghost Walking", Lamb of God
"No Reflection", Marilyn Manson
"Whose Life (Is It Anyways?)", Megadeth

 

Сещам се, че тогава - след като ми казаха новината как 11-ти пореден път Megadeth губят - попитах: "Ех, сега пък от кого?" - "Някаква нова група..." Узнах Lzzy едва на 29 юли' 2018, т. е. 5 г. по-късно.    

 

Снимката на изненада,

 Majestic Theatre, Madison WI, 5 дек.' 2012

(фотографът е редови зрител)

 

 

 

Любителско видео с мига при вестта (3 min),

"Joe, are you like never off your phone?"

 

 

Трибуната,   

Staples Center, Los Angeles, 10 февр.' 2013;

2 min видео: link

 

Пликът

(поставила го е у дома си в рамка)

 

 

 

 Клипът "Love Bites (So Do I)",

едно завръщащо се отново и отново веселие на Дионисий 

 

 

 

Тя, през 2019, за "Uncomfortable", бе номинирана повторно; наградата се спечели посмъртно от легендата Chris Cornell; Лизи бе една от водещите церемониятa, ето минутката с издавящата рибата поява, Staples Center, Los Angeles, 10 февр.' 2019:

Aiming high

"I played basketball in middle school, 7th through 8th grade. I've never considered myself a sports person, and can figure the only reason I was picked for my team is that I could do a good layup and that I was tall early on. In this picture this is the first time I've held a basketball in years. And yes, I got nothing but next 8x in a row. Good times..." Lzzy Hale, 28 февр.' 2021, Instagram (link), подчертаването е мое.

Сн. Joe Hottinger. Перспективата като устой; Лизи - земна и въздушна, нуждае се тя бас-бас от разведряване; шеметът, с който се върти Земята, се пренася в ръкоделията на съзнанието и пак и пак изчезва яко дим (функционален диптих; много, много дълбок е Джо през своето привидно, а всъщност - мотиваторско, лекомислие). Въздавам каквото еднолично си въобразявам ли? Джо е поставил, забележете, заглавие "Baller". Своите плодове функционалната философия дава в тълмачеството (протокомуникацията, квазипринадлежанието, метафориката в погнуса от родообщинната оправност):

Оправията

Че против родообщинната оправност домогването, сиреч освен да се изнамира общ език, е оправдано единствено като емоционална реакция; пък емоционалната реакция с да се изнамира общ език биха накрай съвпадали тъкмо в езика.

От статията ми "At the Rock Show"

Мисля си

Не би имало по-голямо щастие от да работиш на езика, който разбираш.

Нещо уж за дискотека

"I'll keep searching 'til I can see the sunlight as my heart begins to sing. Oh, and I'll lose myself in daylight 'til I'm in your arms again." Повечето минорни песни в популярната музика ползват или дорийския лад (Сантана), или, обратно, фригийския (огромна част от Метъла), или просто, за по убедително, се прилага мажорна доминанта (хармоничен минор, "Hijo de la Luna"). Настоящата песен обаче, а именно "Sunlight" (2013) на The Brand New Heavies, недвусмислено (във фа-минор) прокарва еолийския лад. Омайното пеене на N'Dea Davenport, майсторският аранжимент и продуциране, финото кресчендо доставят чрез него една мека и затова дълбока романтика, чуйте: link.

Упование

(отлив на живец*)

 

1. Духовното в трепета (проточестота) е душевният хаос къмто танцуващата звезда, т. е. че полевата текстура (живецът като прилив в отлива) - определя се (динамично и повсеместно) от кривина, разпът и пад (вълнението: че кривината се явява вълнов фронт).

2. Векторният оператор (метричен уклон), ∇_n = ∑₁ⁿj_id/dx_i; n ≥ 2     

    (n = 2, повърхнина):
            - изкривяване в кривината (протоспин), curl(f_n^→) = ∇_n x f_n^→
                   (векторно произведение на два диференциални вектора
                     допирно точка по точка);
            - упътване в разпътя (протомаса), grad(f_n) = ∇_nf_n
                   (векторна производна точка по точка);
            - разпадане в пада (протозаряд), div(f_n^→) = ∇_nf_n^→
                   (скаларно произведение на два диференциални вектора
                     пресечно точка по точка).

 

    Метричната размерност на вълнението се свежда до n = 2.

 
3. Потенциалната текстура (живецът като отлив в отлива): как кривината интегрално е затворена (спин) → разпътят е лъчев → падът "се пада" (маса); определя се заряд, полева собственост, т. е. че матерното във вибрацията (честота) е моралният закон къмто звездното небе. Сиреч матерното е взаимопараметризация (мащаб) на спин, маса и заряд (n = 3).

 

----------

* Виж фр. "Просто казано" (link).
 
От статията ми "At the Rock Show"

 

P. S. Прочетете пак "Комуникация" (предходния фрагмент, link), за да се убедите как гениална е Lzzy: тя съвсем непринудено и напълно образно пише синтетично анализ, да, a prima vista! Ба'са ма'а му!

Комуникация

"There are so many women in me, and all of them are ever evolving. When I'm writing songs, one of these women raises her hand and steps forward; sometimes it's a duet between two or even three of them. Writing songs is more than a hobby or a talent, or part of what I luckily can call a career. Some are confessions, some are prayers, some are written to make a statement." Lzzy Hale, 25 февр.' 2021, Instagram (link)

Просто казано

Осцилацията пред-став-лява* самото** трептене - че во истине собствено трепетът би бил вибрация:
    - трепет (функционалната философия);
    - вибрация (матернистичната философия).

----------

* От Дионис, живеца - че съгласно етимологията "oscillation" иде от "... oscillum... 'little mouth', a mask of open-mouthed Bacchus hung up in vineyards as a charm, the sense evolution would be via the notion of 'swinging in the breeze'...", Online Etymology Dictionary: link.

** Струнната теория е несъстоятелна дотолкова.

От статията ми "At the Rock Show"

Да направиш изречение

"Две неща изпълват духа 
с винаги ново и нарастващо възхищение и страхопочитание, 
колкото по-често и по-продължително размишлението се занимава с тях: 
звездното небе над мен и моралният закон в мен" 

Кант, "Критика на практическия разум", 
Заключението, началото, пр. Ц. Торбов

 

От недрата на духа, матерно. Ала две неща все повече изпразват от хаос, одухотворяват душата, колкото по-често и по-продължително, по-животрептящо, размишлението се занимава с тях: звездното небе иде у мен със своята танцуваща звезда, а около ми през винаги ново и нарастващо страхопочитание се развърта на тъмно гравитация, моралният закон застава зад мен чрез винаги ново и нарастващо възхищение.
 

От статията ми "At the Rock Show"

 

Изпяла го е съвършено:  

"Rock Show 

Little girl, you like it loud,
Come alive in the middle of a crowd;
You wanna scream, you wanna shout,
Get excited when the lights go down.

At the Rock show,
You'll be right in the front row,
Heart and soul, they both know:
It's where you gotta be.

Little girl, where you are
All the lighters looking just like stars;
Sing along, feel the sound,
Take a ride on the hands of the crowd.

And here it comes, the moment when
You know you'll never be the same again,
Power chord, you see the light,
You found your place in the world tonight.

At the Rock show,
You'll be right in the front row,
Heart and soul, they both know:
It's where you gotta be.

Yeah, at the Rock show,
Getting high on the solo,
So what if we're crazy?
You're coming with me!

This goes out to anyone
Whose heart beats like a kick drum
When a bitchin' riff comes,
Knows the words to every line, every time,
And you know you gotta go 
And get some, get pumped,
Find yourself and lose it.

At the Rock show,
I'm looking at the front row,
Heart and soul, they both know:
It's where we gotta be.

Yeah, at the Rock show,
We're reaching for the high note,
So what if we're crazy?
You're coming with me!

You're coming with me,
You're coming with me...
So what if we're crazy?
It's where we gotta be -
At the Rock show."

Lzzy & Joe, 22 ян.' 2021, 
дома им, Нашвил,
"Rock Show", видео: 

 

 

 

 

Атмосферата от:

"Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!"

 

Ние, хората, сме вътре. Та онуй, що у Канта (евангелично) не достига, е жив господ (Lzzy Hale: "I'm not an Angel"). "In God we trust".