31 август 2020 г.

Отливът като флексия

Рефлексия: флексия аналитично (живец):

тук е прилив спрямо отлив, и е че да харесваш Lzzy е да трансцендираш житието (Ясперс), та препитателното въжделение се освобождава (формова) при готовността да се сблъскаш с ценностна безизходица (аз)*

&**

там е отлив спрямо прилив, и е че да не харесваш житието е да иманираш не-Lzzy (Сартр), та ценностното въжделение се закрепостява (формова) при готовността да се сблъскаш с препитателна безизходица (не-аз)***.  

Т. е. ето флексия синтетично: че да не харесваш Lzzy е да харесваш житието. Отлив на живец: как "топлината" като "температурен" потенциал (Аристотел) вместо като "температурен" градиент (Фурие)****.

(Флексията, срязващо огънат прилив/ отлив, би била еквивалентна на усукана инфлексия: пустинното "аз и ти" безмълвничество.)

----------
* Как в перспектива, щото "гладна кокошка просо сънува". 
** Житието като нула.
*** Върховият израз там е гладната стачка.
**** Цинизмът (извращението) на "температурния" градиент е Холокостът, а на "температурния" потенциал - Византийският комплекс (родообщинната оправност).

Забележка: живецът въобще, сиреч в качеството си на "понятието непонятност", не е ценностна отправност, а просто сетното. Въпросът (и, значи, проблемът) е върху що за основа "ах, как хубава е хубавата музика" и "харесвам Lzzy: raise your horns" би могло да разговарят помежду си.

30 август 2020 г.

Находката

                                                   (снимката е към възванието)

"This post is for you. Yes, you, the one reading this, the one in your mirror. You are so special to me... I want you to know that I am filled with hope... We walk hand in hand through the darkness; we are never alone... There are things right now that we can't control, and there are the things that we can. So, how do we navigate? We learn from the past, live in the now, and keep our eyes on the future. Change will not happen overnight. Change is a series of small steps over a period of time, so change is not a fantasy. Even if those steps are so small, they seem insignificant: they are not. Every inch, every second helps build something better; and if enough of us take those small steps, together we can move the immovable and do the impossible. The pursuit. It's showing up. It's doing the work. It's putting in the time." Lzzy Hale, 30 август' 2020, Instagram (link).

29 август, 2009, House of Blues, Атлантик сити, Ню Джърси - R. J. Dio последно излиза на сцена. Единственият оторизиран запис от концерта е първата песен, "The Mob Rules". Китарист е Тони Айоми, басист е Гийзър Бътлър, а барабанист - Вини Аписи. Имах щастието да ги гледам и слушам в Каварна същата година. След като присъствах на самостоятелен концерт на Дио по-преди, пак в Каварна... Прекрасен запис (Joe Siegler, 5 юни' 2010, YouTube). Видео: link.

Там някъде встрани е и Lzzy Hale: "You probably saw me side stage" (L. Hale, 29 август' 2020, Twitter, link) ... "Yes, that show. It was fate. Coheed and Cambria had dropped off the tour for that last show. We just so happened to be travelling home in between tours and passing through Atlantic City." L. Hale, 29 август' 2020, Twitter (link).

Тъй че: отварящата група се оказват Halestorm. Damian Muziani на място е интервюирал тогава Лизи минути преди началото. Заснета е сетне в голяма част песента "Dirty Work" (любителски) и е монтирана. Общото видео е 4 мин. и половина: link.

Това е същата нощ, когато в късна доба тя попитала великия дървосекач защо, бидейки с годините отекващ - защо тръгва, ето, да раздава автографи, вместо да отдъхне. И човекът, малкият човек с големия глас, размахал в лицето и пръст с думите, че тя може да не запомни от поредния свой концерт нито едно лице, но всеки посетител ще помни събитието цял живот. И било нещо като Бетовеновата върху челото на Лист целувка: било легендарна суматоха. Лизи, в интервю за Loudwire, изд. 11 май' 2015, YouTube, разказва в 4 минутки най-живописно случката, видео: link.

Възпитаната Lzzy

(вярата в доброто дарование) 

Инверсия (Русо): "човек се ражда в окови, а навсякъде е свободен".

Безнадзорното в една или друга степен, от една или друга страна, по една или друга причина, при едни или други обстоятелства дете (както бях аз, сиреч и с 99% надзор) е и дотолкова незащитено откъм (+) възпитание (и често ми се ще да бях безпризорен, беззащитен); но следната крепост (-) е непревземаема:

Детето: "Няма, оттам ще минем!"
Майката: "Оттам е много стръмно, бе, зайче."
Бащата: "Може и оттам, може и оттук, разберете се, щот накрая няма да ви питам."

Изпитвам, условно речено, естествена неприязън към подобен род - покрай какъвто непрестанно минавам - стереотип; привлича ме да надавам ухо.

Та, извън (било положително, било отрицателно) нехайството (обетованата земя), за да възпиташ едно дете, трябва (докато трае възпитанието) да бъдеш (в) средата, която то си избира - не която със себе си му предлагаш (криворазбрания личен пример), нито която на общо основание му се предлага (праворазбрания личен пример), камо ли пък да го противопоставяш и на двете. И ето, идеята (по Шопенхауер) не е да го въдвориш в добруване (свободата като идеал): насърчи го да добрува (любовта като цел)!

Нито да бъдеш категоричен, нито да не бъдеш категоричен: бъди, Хамлете, некатегоричен, live by your heart, "always one more try (I'm not afraid to die)" (Manowar, "Heart of Steel")!

29 август 2020 г.

Скромността като оръжие

Двучасовото видеоинтервю на Роб Флин (28 август' 2020, "No F'n Regrets", No. 48, YouTube) с Lzzy Hale... Тръгнах да се поразходя. Спрях след 500 метра, разридах се; и ето, върнах се... Не лицемери, подценява, да, и жанрово, и полово. Пък не е негова война. "Love Bites", Грами, велика песен! Гледах твой концерт. "Here's to Us", пиянска, вторият албум. Психологическият фронт... Историята с първия, 19-те месеца четиримата в хотелска стая с по $20 докога в джоба, евтиното вино... Here's to us! Тя тъкмо пресъздава спомена... Имаше друга, с разсвирване в средата, "Алелуя" ли, как беше? "Алелуя" ли? Да, "Amen", тя няма да му помогне. Той одеве лековато сбърка "Familiar Taste of...", "A Touch of Poison", "Familiar Taste of Poison", тя мимоходом го поправи. Тонът му сега е дори арогантен. Machine Head, групата му - треторазрядна метъл-група в сянката на Pantera. А Dimebag от Pantera... Братът на Dimebag, Vinnie - той също, барабанистът: той беше неин приятел. Те сега са покойници... Тя няма да му помогне. Дойде случката с нея и Кери от Slayer. Кери е величината в тамошния жанр. Криеше се зад кубето да я слуша на сцената, чакаше я в съблекалнята. Кой, с гласа на Халфорд, беше вокалът? О, ти си дама! Те все още не бяха се срещали... Разказа я, разказа я през смях. Как рекламата е всичко... Аз съм звездата, достъпна, но гореща. Аз няма да те гоня. Е, аз, аз! Аз не съм в метъл-група. И че аз, знаят, съм момиче. Благодаря, 'дето ме приемате и цените, благодаря на общността ви! И на смелостта. The mighty, mighty Lzzy Hale! What! Нямам такт да участвам във финеса на душевното възприятие, ала имам сетиво да възприемам. Изумителен човек е Лизи. Напомня ми някого... Изгледайте времето, те са заключителните 5-6 минутки от интервюто, не изпадайте в съучастие... Аз съм... нагласил съм показалеца: link.

Анти-Пурко

Да харесваш Lzzy е готовността да се сблъскаш с ценностна безизходица вместо с препитателна.

28 август 2020 г.

This is "the news"

ABC News Radio, 26 август' 2020 (link): "Halestorm's Lzzy Hale to host new season of AXS TV show 'A Year in Music'."

AXS TV, 28 август' 2020, повече от четвърт час видео-интервю с Лизи по случай новината (интересното е как втората част протича като интервю за работа... тя просто е блестяща):

 

Рокът и борсата (какво е свобода на рекламата)

Няма понастоящем в българските медии свобода на словото, защото и доколкото няма по принцип свобода на рекламата... Магазин без витрина е като брак без сватба. Но рекламата, в своята свобода, е дейност, що предполага в механизма за покупко-продажба нетоталитарна вседостъпност и съответно затова нетоталитарна незабележимост, сиреч борса, признато извънидеологически безбожие. Витринното изложение в такъв случай може и трябва по същество да се еманципира. Рекламната витрина е "посещавано" от много хора "място". А и още - че са хора с покупателен профил (= редукция). А и още - че следва да "попада" на хора с определени профили на потребление (= диференциация). А и още - че "примамката" е нуждата от първоначално безплатен достъп до съгласувани с профилите на потребление културни формати (= таргетиране, би могло и самата реклама да бъде културен формат, да съвпада с културния формат; купувам си от Sweetwater китара Lzzy Hale Gibson Explorer, за да бъда на дело с Lzzy). И виж, маменето е взаимно - както у нас е, съобразно измамата, мамченето. Казионният рок. Ала свободната реклама - тя и у предлагащите принадлежи на представата, търсенето. Едно "мечтаене по Филина", интимен дневник (обратното би било "нощник", "nightcrawler, beware the beast in black", пееше Роб Халфорд). Най-обзетите (след Joe Hottinger) поклонници на Лизи са сред шефовете на Gibson и Sweetwater. Това е неимоверно по-обхватно от еротомания. "Sometimes after shows, all anybody really wants is a hug", отбелязва L. Hale пред Nick Bоwcott, изд. Sweetwater, 20 ян.' 2020: link. Тъй моят рефрен "харесвам Lzzy" би могло да излети в характеристика, сентенциозен слоган. Възможността да рефлектирам, що по живец ми се дава и от която и в настоящия текст се възползвам да раздуя яко взривна вълна себе си.

Нека (какъв ли друг по-истински днес) таргетът е такъв, щото стръвта да се нарича "нова рок-песен", а витрината - "интернетски сайт" (-ове). Слушам "мои" песни безметежно и се кефя във връзка с обстоятелството как някой потрива ръчички от печалба и... се кефи по банкети, подхвърля по някоя сума да се налее вода в мелницата. Не че тук сега не го вършат... Какъв е смисълът? Общността. Тя е "там".

Организира се от посредника класация. Седмичен Top 100 за нова рок-песен. Обявява се входен стандарт, който в хода на проспериране все повече и повече се покачва в посока мейнстрийм. Пък всяка песен - "play", "pause" & "stop", т. е. без вътрешно позициониране. А срещу всяка песен - брояч, отброяващ края на индивидуално прослушване. Тегли се в 00:00 ч. всеки понеделник чертата в подредба по брой прослушвания относно (например) първите 99, та 100-ната отпада, замества се с "ново предложение" през цензурно сито след входния стандарт - кипяла е изтощителна и същевременно компетентна таргетно дейност по прослушване... Ето че невлезлите все едно не са постъпили: нека заповядат отново - и ще бъдат все по-познати, поне сред цензорите: и все по-машинално отхвърляни или... с повишена вероятност на късмета (че нима късметът е вероятност). 

Колкото по-високо е в класацията, толкова по скалата 100 <-> 1 песента е с по-голям дял изот представителността на общото посещение. Полага се по-високо заплащане (седмично) към подателя. И колкото повече седмици песента се задържи на челно място, толкова по-висок приход ще принесе на подателя; и по-висок стимул, по-голяма слава. Корупцията в общностен контекст е бял кахър.

Налага се да правиш вървежни рок-песни, създавайки си име. Дейност, изискваща едно странстващо продуциране. Музикално да продуцираш тръпката на рок-песни. Запален си, обучаваш се, инвестираш, издирваш улични музиканти. Налага се да конкурираш, бидейки все по-запален, все по-обучаващ се, все по-инвестиращ и все по-издирващ, все по-интересуващ се, все по-изобретателен, все по-отдаден, все по-общителен, все по-систематичен - създавайки си ето как опит и небутафорно име, вписвайки се в среда и колегия... Как да се популяризира самият сайт (-ове)? Харизматични рок-музиканти. Те ще се възпроизвеждат - нови и нови.  Кой освен нас ще бачка? Онзи, който рекламира. И онези, които оценностяват свише - оценностявайки свише. И ще слушаме вкупом, вместо събрани поотделно, рок ("we rock"): модерен и класичен, актуален и фундаментален, авангарден и традиционен, концертно и албумно, клубно по селата и теренно в градовете. Необходима е борса, харизма, нежели изнудвачество. Ах, не че оправният, както и тотализираният, може да се чувства изнудван - те са свободни априори. IT - моята, ех, уви, застаряваща надежда в устремно развитие. Моята себеирония, безопасна гавра, гаргара със собствена слюнка.

27 август 2020 г.

Преклонение

27 август' 2020. "It's Pinky and the Brain" е вписал нейният, на Lzzy Hale, китарист, партньор (вече 17 г.), а и фотограф Joe Hottinger към своя (?!) фотос:

 
И виж предходното ми поместване: тук са някои фотографии, които Джо е направил по време на снимките за първия епизод от предстоящото (от 4 окт.' 2020) телевизионно предаване с водещ Лизи (12 епизода по AXS TV, "A Year in Music", сезон 3). Дебют... Колко е красива в своята невинност с нежността и топлотата, изписани по лицето и жестовете!





Yes! Let it be done!

 (снимка от анонса)

"AXS TV*'s acclaimed Rock and Culture series "A Year in Music" returns for its third season, premiering Sunday, October 4 at 9:30 PM ET/ 6:30 PM PT. In addition to 12 all-new episodes covering the landmark moments that shaped the 80s, 90s and Aughts, the series will feature a new host, Lzzy Hale - the popular frontwoman of the groundbreaking Grammy-winning Rock band Halestorm - making her TV hosting debut." - Vents magazine, 26 август' 2020 (link).

"Latest of my new adventures", Lzzy Hale, 26 август' 2020, Twitter (link). 

 


Забележително красива из дълбочина жена и ламя. Как грее, грее. И сияе в прегръдката на известен свян... Та нали съм опак, опитвам се да си я въобразя как проявява злоба, отмъстителност, егоизъм, коварство. 

"I'm so incredibly honored and excited to be teaming up with AXS TV as the host of  'A Year in Music', season 3. If you know me, I have a compulsive need to say yes to adventure. And this is going to be a wild ride (подчертаването е мое - б. м.)! Join me through each year and discover how music shaped our culture, inspired us to evolve and started revolutions. Thank you so much to the entire 'A Year in Music' family for welcoming me!" - Lzzy Hale, 27 август' 2020, Instagram (link). 

Облеклото, гримът, усмивката леко са се смирили... Тоя път ще я нахранят. Да, нека видим кой кого.

"'A Year in Music" provides a unique and informative exploration of some of music's most definitive years. Each episode puts the spotlight on a different era of music, viewing the year's hottest bands, biggest albums, surprising breakups and monumental breakthroughs through the lens of the political and social happenings of the time to provide a fascinating look at how they impacted and influenced each other." - Vents magazine, 26 август' 2020 (link).

"Prior to making her debut on AXS TV, Hale will sit down with SiriusXM on-air personality and 'Esquire' editor-et-large Dave Holmes for an exclusive interview, airing as part of the online edition of the network's 'At Home and Social' series on Friday, August 28 at 8 AM ET/ 5 AM PT." - Vents magazine, 26 август' 2020 (link).

"'A Year in Music' presents insightful and in-depth profiles of the music and moments that shaped the world and we are thrilled to welcome Lzzy Hale as the host in its third season', said Sarah Weidman, Head of Original Programming, Development and Multiplatform Content, AXS TV. 'Her love for music is unparalleled, and her vibrant and down-to-earth personality has earned her a loyal legion of fans - making her the perfect choice (подчертаването е мое - б. м.) to guide viewers along on this unique journey. She is the epitome of Rock music, and a fantastic addition to our network!'" - Vents magazine, 26 август' 2020 (link).

----------
* "It is devoted primarily to live music programming, entertainment, and combat sports, including mixed martial arts and professional wrestling. The network was originally established in 2001... AXS TV is available to 50 million households in America as of October' 2019." - Wikipedia (link).

Голямата музикална композиция

Час и три четвърти час Челибидаке с Мюнхенските филхармоници, 8-мата симфония на Брукнер, "най-великия симфоник after Бетовен", както рече мой приятел. 23 април' 1994, Лисабон; изд. Audior (2 x CD): link. Това е най-дългата версия на изпълнение, това, в 103 минути с промеждутъците, е разрешаващото темпо. Вълнение къмто тематично надигане. Нарекли го Брукнеров ритъм: четвъртини раз-два, триола "раз-два-три", раз-два, триола "раз-два-три"... Люшкане откъм тъма, сумрак, игра на светлината, че къмто слънчева заря при деветия бал. Космическият океан на световните събития. Трагични и триумфални са те... Ведрината над скерцото. Осмини раз-два, раз-два-три-и, раз-два, раз-два-три-и... Брукнеров ритъм. Бодростта на светлите сили. Ханслик отново не харесал... Ето адажио в стил Лист; Вагнерови туби, Вагнерова хармония; и пак Лист. Безкрайна, безкрайна шир. Заревото. Фестивалната магия. И Ханслик отново не харесал. To war, to war! Ангели и демони едни срещу други. Общият свят, който населяват - той не е нашият. Лъчисто е четвъртото действие. Унисонът на бойните походи. С все бойния стан и неговата гальовност, носталгията, закачките. To war, to war! Бойното поле постфактум. Брукнер не се цигани с флинтифлюшки. Слава нам! We are home. Залязла величествено и мирно епохата на музикалния романтизъм. Брава!

Бах: Ciaccona (BWV 1004, V)

13-те минути... Kristóf Baráti, цигулка ("Страдивари" от 1703-та); зап. 7-12 септ.' 2009, Siemens-Villa, Berlin; изд. "J. S. Bach: Sonatas & Partitas for Solo Violin", 2 x CD, Brilliant Classics, април' 2013: link. "Снимка" как с времето вибратовата експресия започва, предвид стоповете и каденците, да набира сила; музиката инструментално става все по-мощна, все по-алчна към физикална устойчивост, все по-съдбоносна и разрушителна.

Биберовата пасакалия

(рок и барок)

Фолията е по-стара... 10-те минутки, за да не попаднат в безветрието на 10-те минутища, следва да се свирят на вълни. Ето почти как (видео): Inger Ørbæk Lerch Høj, Rundetårn, Copenhagen, 1 юни' 2010, дебют, link (трябва още мъничко свобода и замах срещу инерцията). И в никакъв случай не онака увехнало и с реверберационно (от страна на помещението) попиване, въпреки нюансираността и по-високата прецизност, обиграността: Gabrielle Wunsch, 2016, изд. 27 февр.' 2016, Voices of Music (видео): link. Първата наистина подхожда като солист, втората - като оркестрант... Цигулковата трудност в тази лирично-танцувална по своята природа пиеса е строгата, бароковата (със задна дата) "инструкция" да не се внася, в експресивно постижение, вибрато. Компенсацията е артикулационното формоване, ето, C. René Hirschfeld, изд. 14 юни' 2010, YouTube (audio): link. Всичко си идва на мястото, макар да се прекалява с атаките (като в ръкопляскане) и че, ако и крадешком, се прибягва веднъж-дваж до вибратов израз. Красота! Романтическата противопоставка солист - оркестър е, както тук подобава, снета. Минутките са вече 8 - цяла вечност. Помещението го няма.

Да музицираш вечно

Родриго Борджия, предприемчивостта, парафразите върху оперни теми - това съответно била мейнстрийм халтурата у такива общностни харизматици като Чезаре Борджия, Наполеон Бонапарт, Франц Лист, иронията на успението им... Втората пиано-балада, S. 171 (1853), е в си-минор, както завършената същата година Соната си-минор: и (най-вече в последната си третина) я предвкусва, само че в противоборстващо втурваща се, заиграваща се и пропъждаща мрака светлина. Но техническият прийом досущ наподобява "изнамерената" 10 години по-късно легенда за св. Франциск от Паола (S. 175/2). Лист с годините става в своето визионерство все по-атонален и опростен, все по-сбит и монолитен; извежда се във фотография кинематографията... Нека позволим на Гьорги Цифра 13-те минути и половина, 1974, Stiftskirche, Ossiach, аудио: link. Динамизирано щриховане, с чиято артикулация бил надарен и Франц Лист, дарена е и Lzzy. Другото би било изкуство на фугата; или да се позоваваш на композиция.

26 август 2020 г.

Пианото като освобождение

Лист нито композирал, нито импровизирал, камо ли пък да възпроизвежда - свирел. Що значи "свирел"? Ханслик бил прав най-вече в едно: че Листовите пиеси били хубави само когато ги изпълнявал Лист. Откъде зная ли? Ами от... György Cziffra. Пианото не е оракул... 1963, Цифра с Лист, как в 8 минути и половина св. Франциск от Паола прекосява Месинския пролив (S. 175/2, 1863); ето това за мен е богоявление, водите, освобождението: link. Цифра се чува - Лист го и виждали, представяте ли си! "... that long pale face casting seductive glances at his audience while from beneath his fingers, almost unconsciously, and with an astonishing range of nuances, there murmured, surged, boomed, and stormed the waves of the Legend of St. Francis of Paola walking on the waters", цитирал е някой през Алън Уокър Сен-Санс.

Технология и общност

 "Certum est, quia impossibile"

Тълкуват "credibile est, quia ineptum est" нежели свършения факт. Нима са присъствали! Тертулиан логично предполага. Но кое присъства? питам аз. "Gott ist tot", живецът (интуитивно), no man's land, възможността между ни хуманизма, ни ахуманизма... Харесвам Lzzy, хе инфлексията иманенция/ трансценденция! Та при Lzzy духовната интелигентност е осигурена иманентно и ето защо същата не се нуждае от интелектуалност на оправдание, душевната интелектуалност е оправдана трансцендентно и ето защо същата не се нуждае от интелигентност на осигуряване. 
Т. е. не говоря за технокрация, ала за антропологическата завършеност, че интелектуалността на оправдание харесва (от прилив на живец) Lzzy екзистенциално в мое неможене (откъм невъзможност за свръхчовешка антропология), пък интелигентността на осигуряване антихаресва (към отлив на живец) Lzzy трансцендентално в свое неискане ("хубавата музика": откъм невъзможност за трансцендентална антропология). И не се въвличам в идеологически дискурс.

25 август 2020 г.

"This Shady Lady"

Тъй е озаглавил китаристът, партньорът (вече 17 г.), а и фотографът Joe Hottinger първата си от следните три снимки на Lzzy Hale, август' 2020, Нашвил, къщата:

 
 
 
Сякаш другите са 20 години по-рано... Днес сме 25-ти август' 2020; тя след месец и половина ще навърши 37. Занимава се с това от 13-годишна. "Nothing will ever be like when we were seventeen... but we will still remain and outlast the pyramids", изпя тя в "The Silence".
 

Преди, след и срещу музикалната композиция

(музика и композиция)

Логика и градация... Аз, в отлика сега спрямо въобще (от-) кулминирането, ще говоря за музикална градация (т. е. чието "пара" е поетическата).

Музикалната композиция е да се напълни жанрова рамка* тематично, а музикалната импровизация - да се напълни тематична рамка жанрово. Сиреч жанровата строгост тук отслаба, за да се обезсили съвсем, щом и тематичната рамка се размие. Тематично преобразование. Общото между Баховото изкуство на фугата и Листовата постановъчност. Различното е текстурата: полифонична (III, в ритмичен поток на градация) при Бах и хомофонична (II, в модален поток на градация) при Лист. 

[Joanna MacGregor, пиано Steinway, 12-15 ноември' 1995, Англия, Бристол, ц. Св. Георги, Бах, "Изкуството на фугата", изд. Collins Classics' 1996 (час и трета аудио, Контрапункт 14 е недовършен и спира внезапно): link.]

----------
* Жанровата рамка е обвързана с инструменталния състав и ето защо жанровото разчупване често се съпровожда от еклектика на състава (I, живописващ поток на градация, емоционалната, IV, градация просто опонира).

P. S. Казваме понякога, че музиката е божествена... Постижима ли е в музиката композиционна чистота, т. е. кулминационно, както в драмата, предопределение 
(т. нар. "жанр")? Музикалният дух на драмата се заключава в безбожието (Еврипидовият "бог от машината"). Логична ли е "вътрешната логика"? (се запитал Вагнер).

Римските означения са класовете по Шопенхауер. Четириезичие на божественото с идеята за музикално вълнение (гносеология, етика, естетика, онтология). Истината. Как обаче да действам наистина? Че нито "хубавата музика" се свежда до I, нито Lzzy се изчерпва с IV. "I did it all to break every single preconceived notion that you have, I did it all to shake every single one of your emotions and just to make you uncomfortable" (Lzzy Hale, "Uncomfortable", видео, Graspop, 22 юни' 2019: link).

24 август 2020 г.

Liszt, "Via crucis", S. 504a (1879)

Светът около разбирателството става с подобна музика интересен като изследователски филм или приключенски роман. И всеки усамотяващ се в инструментално музициране човек би могъл да черпи оттук подход. Фразеологията на Лист, фокусът на уникалност у този най-велик и благороден музикант. Аудио: 3/4 час соло-пиано, Irene Russo (великолепно изпълнение, уловена е мярата темпо/ динамика), 2 x CD "Liszt: Angelus Sacred Piano Music", изд. Brilliant Classics, 3 юни' 2016: link; пиано-редукция върху създадената по същото време едноименна хорово-органна творба S. 53... Монументално и просветлено обработена в края Vexilla regis, откровено зададената в началото.

23 август 2020 г.

Говори се (освен Йоан 1:1)

Чувам: "Човекът обитава и то без да е обитател." Но що, значи, е "човек"? Ами тъкмо единственото в българския език нарицателно съществително, допускащо нито определително, нито неопределително членуване. И ето, човек обитава и то без да е обитател. Tа човек е тук, доколкото е там. Т. е. битието на човек е посока, пък на обитателя - нечовешко. Посоката предпоставя начало и отправност. Или (условно) си "вляво", или "вдясно" (пролапс към единия или другия крачол). Че духовно зачатъчна е душевната обител, тя е уклонът (координацията) вселена - цивилизация, политическо намерение, историческо убеждение; а душевно зачатъчна е духовната, уклонът (координацията) природа - култура, историческо намерение, политическо убеждение. Аз харесвам Lzzy нежели "хубавата музика".

22 август 2020 г.

Минимум компресия

Пуснаха вчера (21 август' 2020), без клип, трети сингъл от предстоящия да излезе (16 окт.' 2020) албум ("Album No. 8", така се казва) на Katie Melua. Чудесна песен, три минути и половина, "Leaving the Mountain". Образец за арт-рок-подход в съвремието ни. Богат аранжимент, живи музиканти, кондензаторни микрофони* дори и за оркестровите партии. Плюс минимум компресия. Детайлност. Овладяна артистично динамика. Как се постига в угода на шумотевицата? Ами всичко се изпълнява... тихо, взаимоотнася се вътрешно посредством трепет, докато "покривалото" остава равно. Функция, с която обикновено се натоварва компресорът. Звукозаписът е артистично начинание... Ето защо соча Кейти за един от най-добрите и най-интелигентни рок-вокали в нашето време. Тихото е силно! Най-силен е фоновият шум - стига самостоятелно да се усили... Тръгнете на слушалки край булеварда, усилете на вкус, за да установите как въпросната тиха и щадяща, галеща слуха музичка няма никакво намерение да глъхне бас-бас в шума. Нека чуем: link. Разликата (инженерно) спрямо аранжираното в духа на Романтизма оркестрово произведение се състои тъкмо в съблюдаваното (и с помощта, разбира се, на компресия) динамическо плато. Заслушайте се, компресията се усеща като праг на сходимост. Своеобразна красота. Вселената, разширявайки се, е наситена предимно със светлина нежели топлинно. Неслучайно, че смачканите от компресия записи определят (англоезично) с "hot".

----------
* Индукционният микрофон е с прикрепена към мембраната (спрямо магнит) елнамотка, което придава механическа инертност и същевременно устойчивост, докато кондензаторният, чувствителен, но чуплив, работи чрез вариращо между кондензаторни пластини разстояние/ припокриване (обратно/ правопропорционално на електричния капацитет с коефициент диелектричната проницаемост), т. е. изисква електричен поляритет.

21 август 2020 г.

Да "изработиш" вокален запис

Днес, 21 август' 2020, излезе песенен сингъл на финландските рок-виолончелисти (завършили академията "Сибелиус") Apocalyptica, казва се "Talk to Me" и е изцяло тяхна (в музика, текст и аранжимент) творба, трае три минути и половина.

Пее... Lzzy Hale, и двата гласа. Подравнили са, изшлайфали, полирали, стиковали, импрегнирали и проехтили в сладко гласче момичето; сторили са го с такава безпощадност и бездарие под общата и забележително изсилена прекомпресия на сладкари, че дори аз едва разпознах... да, тя изпълнява вокалите: link

Предизвикани са при резките тонови преходи модулационни "артефакти", издаващи продуцентска идиотщина... Захарта си е захар: услажда се. Останала е дикцията, би могло в противен случай да "пее" синтезатор... Така правеха с българското "вокално" трио "Антибиотика". Така се прави с "певци", що записват на срички.

Няма к'во да и се мазнят... Лизи (няма гладна да умреш) би следвало все пак да подбира малко от малко халтурите си.

Знаете ли как в действителност е пяла? Пяла е отдадено и сърцато, пяла е в емоционална градация... И никога и за нищо на света не ще се отрече от себе си. Нарича се това post-industrial work ethic.

"Apocalyptica and I have for years talked about doing something together, and the last time I saw Eicca Toppinen, in Helsinki, Finland during the 2019 Tuska Festival, he brought up the idea that we finally make that talk a reality. I'm so excited for the world to hear this song! Thank you so much to the entire Apocalyptica camp for being a part of our family all these years and for including me in this project!"

Музикалната прекомпресия положително

След всичко технологията, ала преди всичко музиката: зрението художествено се ангажира; слухът музикално или се ангажира, или се изпълва*.

И ето че другата музика ангажира слуха, рок-музиката изпълва, рефлектира, иззема, разклаща, разтърсва относно ума самия слух (екзистенция); музикалната, доколкото е начин да се изпълва слуха, прекомпресия обитава в своята проблематичност рок-музиката: угодява се шумотевицата, полевата среда да се слуша (както и от самите музиканти) музика, едно собствено измерение против духовния аристократизъм.

Та концертният салон (оркестрационно), джазовият клуб (спонтанноимпровизационно) и дискотеката (шумоорганизационно) се, с все шумотевицата, вписват насаме без угода, сиреч непосредствено по съответствие в обхватова компресия, характеристична компресия и присъща прекомпресия (духовен упадък).

Но арт-рокът разчита тъкмо на аранжировката (потенциал за композиция и пр.), а първобитният рок - на прекомпресията (да дъни слухорефлективно уредбата)**: обогатява се инженерно чрез компресия, изравнява се със симфоничната тути-плътност; аранжировката в рока не е в състояние да угоди шумотевицата***, полевата среда да се слуша музика.

Починът да се свръхаранжира първобитен рок води до "мацано дупе с тиква". 

Албумният рок престава да се вписва, той или "обозява", или се материализира в производствен шум, или се разпада; рок-песента, изпъквайки, изпъква с емоционална (няма с какво друго) градация; рок-албумът, под студийно лустро и студийна стандартизация, се свежда до портфолио: единствената възможност рок-концертът да се впише насаме, нежели като пърформанс от самотно изживяване с носталгия по класичния живот (лошо няма). Или водим класичен живот?

Че нима в своята, вместо невям промоционалност, - своята положителност рок-концертът, предвид технологията, е упадък! Изкуствен интелект ли е Lzzy или простакела! Как се казва "изкуствен интелект"? Изкуствено ли или просташки?

Харесвам Lzzy, макар самотно.

Забележка: не ми понася какъвто и да било рок-концерт, не издържам (вкл. и откъм мисълта за последствията) данданията, а ушните тапи ме отчуждават; музициращите използват (от 80-те насам) in-ear monitors. Децата (на Запад) задължително са с антифони.

Всички тия неща едва ли вече ще ги говоря, щом започна маниашки да ги върша.

----------

* "Видя" ли изродщина и възкликна акцентирано в 2/4 "heavy metal", аз чувам, което виждам; баналната (Арент) изродщина е нечуваема. 

** Т. нар. loudness war, конкуренция по fan base

*** На рок-концерт се вика и все пак се слуша (оттича се към Lzzy).

20 август 2020 г.

Злоупотреба с музикалната компресия: илюстрация

Публ. YouTube, 18 август' 2020; Taylor Momsen на живо с песента "The Keeper" (Chris Cornell) [(De) Tour Music Festival], видео (нагласил съм показалеца): link.

Имитира се детайлност. Индукционен микрофон*, при тихо и прилепено пеене, е прекаран през дотолкова зверска и присъстваща безусловно компресия, че напълно се заличава динамиката, както и се разпада тембралното единство: не си даваш, в качеството си на певец, какъвто и да било зор да контролираш динамически гласа си, камо ли пък за микрофонна техника (реверберацията в края, общо за целия запис**, е добавена допълнително).

Мързелив подход. Не и прави чест на Тейлър, не е като да не може... Използва се за детайлност при тихо пеене кондензаторен микрофон. А силна (с висок коефициент) компресия върху индукционен се настройва към висок праг, за да изпълнява певецът силови партии. Но и при двата, бидейки компонент от певческото майсторство, случая динамическият контрол на пеене и микрофонната техника (отдалечаване, приближаване, ъгъл) са задължително условие. Я вижте и чуйте кака и Lzzy!***

Подобна злоупотреба е в състояние да закопае и най-интересната песен... Аз съм с мнение, че поне 40% от артистичната деградация в съвременния албумен рок се дължи тъкмо на прекомпресията... И защо? Ами за да се угоди полевата (извън концерт) среда да се слуша музика; сиреч духовният аристократизъм да се слуша днес музика има и общоинженерен, срещу парадигма, вектор**** (музикалното оборудване е споделена специфика изот време оно).

Т. нар. (терминологично) loudness war... "Death Magnetic" на Metallica е превъзходен***** в жанра, ала слухът ми (и главата ми), въпреки естетическата наслада, го възприема за промишлен шум: link. Собствената разлика висша/ низша ценностност.  

Ето динамограмата на "My Apocalypse" (последната песен в "Death Magnetic") в двата официални варианта мастериране, т. е. за CD и видеоигра (проблемът не се изразява в прага - изразява се в плътността). Не че не се изисква майсторлък, щото да смачкаш, без да изкривиш:

----------

* Shure SM7B, кардиоид (т. е. полусферично улавяне вместо посочно, за да може тя, без да се притеснява, да си върти устните около или пред него), $380 от Amazon.

** Акомпанира с акустична китара Alain Johannes.

*** Оперните певци владеят до такава степен гласовата си динамика, че микрофонна техника не им е нужна.

**** Не важи за класическата музика: компресията там е по обхват.

***** Емоградираният, картинният, най-добрият, най-уникалният и същевременно типичният албум на Metallica, ако питате мен; а и продуцентската концепция (на Рик Рубин) за сухо звучене и мокър текст неимоверно ми допада. "Hunt you down without mercy, hunt you down all nightmare long..." Отвратително вибрато на Хамет, фалшиво свирене: лъсва в инструментала ("Suicide and Redemption"). Та той затова обича да се облива с уа-уа (или уа-уа-то не му е позволило да се научи да изработва тон).

19 август 2020 г.

"Минувачи"

Синтезаторно просвирване: моя, в си-минор, пиеска за дисторзирана китара (минута и половина): link.

18 август 2020 г.

Кевин Костнър: "Yellowstone"

18 август' 2020. Аз съм по женските роли. Lzzy обаче промени всичко... Изгледах някога "Робин Худ" и години наред презирах този актьор. Струваше ми се безкрайно безличен и натрапван, тъп и неподходящ за какъвто и да било тип роля. И най-вече с "Танцуващият с вълци" - един ням филм на цветното кино. Запознах се заради Оскарите... Сталоун поне беше характеристичен, а Де Ниро - дялан камък... Филма "Бодигард" така и не изгледах. Повръщаше ми се от сладникавия и подправен соул на Доли Партън и Уитни Хюстън, излъчваха го, въртяха го от сутрин до вечер ошеметително като буркан на полицейска кола. Пък аз бях металист, "breakin' the law", предан към историческата автентика и Конан Варварина, а сетне - и към Кийра Найтли! Не че сега съм нещо повече: чух Lzzy Hale, нейното "I will always love you". И гледах "Yellowstone", сериал от 2018-та (9 серии), 2019-та (10 серии), 2020-та (9 серии); подготвят четвърти сезон. Мъжкарска продукция, в преднамерен разрез с джендъризма. И смея да твърдя: Кевин Костнър, не без достолепието на възрастта (също изпълнителен продуцент*), се явява тук като стар дъб, един от най-големите, великите, основните и незаменими актьори в киното въобще. Един контра-Уди-Алънов актьор в амплоато тъкмо на Уди-Алъновата тематика: драмите на американската средна класа, но в провинциален ландшафт и сбити до афористичност реплики... К'во да пра'йш, трябва да стана мъж. "With dreams to be a king, first one should be a man", се пееше в "Warriors of the World" (Manowar). Звездна и магнетична роля сме с английската актриса Кели Райли (Бет, вамп със стъклени очи и романтична, ала наранена душа), в съчетание с екзистенциалната убедителност на здравеняка Cole Hauser (Рип) и талисмана Jefferson White в ролята на Джими (великолепен контраст между двамата и отлично развиван) ... Всеки от характерите се развива със своето добро и своето зло, своята наивност и своята истина - своята епика. А пластовете на сценария: битово-семейно-родов, обществено-политико-икономически, екологически, алиенистки, културо-исторически, нравствено-физически и дори маргинативен и правно-критически. Изведен е из дъбочина и в мащаб изот детайла колонизаторско-урбанизационният (в спецификата на индианските резервати) проблем: сиреч как новата традиция на съжителство агонално балансира между "древността" и авангарда; с все криминалните прояви, самоуправството... "Gott ist tot". Всичко това не че се рее планарно или на рояк (орляк), сбира се живо-живо и кълвящо се, жилещо се в конкретна зона за обитание, гнездо, кошер - ранчото Yellowstone, земя на седем поколения... Ах, да не забравя красавицата Kelsey Asbille Chow (индианската дъщеря Моника), усмъртителна метиска! "Химията" Райли - Hauser - апокалипсис! И дикенсовския персонаж, виртуозно възсъздаден от Wes Bentley (Джейми). Личната драма присъства дозирано и все-таки горещо. И ето, режисурата говори сама за себе си: ретроспективен поглед към уестърна, нищо общо с "Далас"; снимките не са павилионни, голяма част от сцените са на открито, разговорите не са скечови, динамични са (т. е. в потока на действието). Напомня ми "The Revenant" (2015) с Леонардо ДиКаприо и "Wind River" (2017) с Джеръми Ренър. Идеята е "анти-Гераците": не че битието се разпада и разлага към "света" - светът ("корпорациите", "системата") приижда, обсажда, иска да метастазира насам през стените и превземе и закрепости в летища и хотели отворена към света, и технологически, крепост. Да им имам проблемите! Достойнство на сериала: че е пивък, не парадира с дълбочината, вглъбението и пр. (театралност). Никой не бедства, никой душевно не мизерства, никой не умува, кумува, нито се раздира от дилеми; споделят се безпокойства, "право куме та в очи", тайни, "прехвърчат искри"... Успешно е построена структурата "семейство в семейството": флуидно, без поколенчески сблъсъци и други рудименти. Недогледани са образите на спекулантите: лековати клишета с нелепо-комичен привкус; но те съобразно фокусировката са деветата дупка на кавала. Индианският гуру-костюмар е твърде помпозен, твърде затворен, твърде наставнически, нещо като Вагнеровата Ерда и Толкиновите Енти: мистиката му е неуместна. Затова пък каубойките, със своята повърхностна жизнерадост, внасят пъстрота и насищат с жизнелюбие. Избегната е сагата... Доставя се човешка трактовка относно Рамбо: това е Кейси, бащиният наследник, съзерцателно и вълнуващо се изпълнение от страна на Luke Grimes. Застъпена е във взаимовъзпитателна взаимовръзка детската тема "дядо и внуче**", островно. Та Джейми е синът-юрист, Бет - щерката-финансист, слабата и силната натура, техният от детинство конфликт... Починала съпруга. И губернаторката на Монтана Линел Пери (красивата Wendy Moniz), една стара любов. Врагове от миналото и настоящето...

----------
* Творческият предлага, изпълнителният разполага.
** От смесен брак между Моника и Кейси.

17 август 2020 г.

Lzzy: "Come Together" & "It's a Long Way to the Top"

Имам чувството, че вече във всяко класическо рок-изпълнение трябва да присъства Lzzy Hale: та иначе нещо му липсва.

15 август' 2020, Lzzy Hale и приятели (все именити рокаджии, пише ги в анонса), видео:

 

"Come Together"

 
 
 
"It's a Long Way to the Top"
 

16 август 2020 г.

Общностна харизма

Мейнстрийм халтура.

Код Lzzy

Харесвайки Lzzy, нито харесвам, нито не харесвам себе си; диалектиката остава за нея.

Коперникът

(излазът от Пещерата)

"От нощ към по-дълбока нощ"*: не слънцето** - вселената е нашата еманципация. Йордан Землян, българско време; и харесвам Lzzy***. "Тъй рече Заратустра и напусна пещерата****, сияен и силен като утринно слънце, което изгрява иззад мрачни планини", Ницше, "Тъй рече Заратустра", финалът, пр. Ж. Гълъбова. Ницше не схваща***** свръхчовека крилато, нито обаче в натура ("та те биха, в разпада на романтическата мода, се класично, и значи пещерно, взаимообуславяли"): Ницшевата опора са прототипите "вместо Христос", романтиката непреходно (Lzzy******). "Туй, що Ницше чувал, не били елините, нито римляните ("Дионис"): Ницше чувал Вагнер и не вярвал на очите си, ние чуваме и 'днес' Вагнер, ала що следва да видим?", казва ни Ясперс, що в отношение към Ницше - и не друг, а Lzzy Hale ми подсказа - е също преход: следва да видим трайната фенска маса (fan base).

----------
* Ницше, "Веселата наука", фр. 125 (прословутият).
** Откъм невъзможност за трансцендентална антропология (алфата, Кант).
*** Откъм невъзможност за свръхчовешка антропология (омегата, Ницше).
**** Платон, "Държавата", кн. VII, "Сенките и пещерата" (прословутият мит за
         пещерата), пр. А. Милев.
***** Хуманизъм/ нацизъм.
****** Съдбовно сходство в приемственост при Алкивиад Стари (виж у Плутарх), Катилина (виж у Салустий), Чезаре Борджия (виж у Макиавели), Мазепа (виж у Пушкин) и Бонапарт (виж у Бетовен) - естетполитическите средоточия преди полева дивергенция, а именно (и съответно): Елинистическата епоха (от Александър Велики, презот латентния период на идеологическо, откъм Сократ, съзряване), Римската империя (от Октавиан Август, презот посредничеството на Юлий Цезар), Западът (от Мартин Лутер), Русия (от Петър Велики) и - най-сетне - Буржоазният човек. Къде е Византия? Ами у нас е.

15 август 2020 г.

Куклената сцена

Как с вакханалия настъпва и дълго нощта трае, та внезапно стихва в грака на развиделяването; и побегнали са 'сите твари, за да се вести, роди, възлезе, разтвори ръце и впусне в изстъпление по земета величественият изгрев. "Who can we get on the case? we need Perry Mason" (Ozzy). "Can I get an amen?" Тези малко повече от пет минути са вечността на рока. Halestorm, "Amen", Сидни, 9 март' 2019: link (нагласил съм показалеца).

Благородство на целепостигането

Масакрата е за мечоносци... Пистолетът е като рапира: мерникът требе се забива в мишената, неж'ли е при окото; баталията те изтегля в снайперист, убийствата с автоматично оръжие се приемат "тук" за атавизъм.

15 август' 2020. Критика и опит: какво се задава

Lzzy Hale, 15 август' 2020, Twitter (link): "'I will Always Love You' (кавърът от EP 'Reimagined', 14 август' 2020, link - б. м.) was my second take out of seven. It was me just warming up, but the added emotion and uncertainty led to a more magical take than me trying to be a diva singer." 

Tara Lakatos (рок-фотожурналистка от Пенсилвания, землячка на Лизи - б. м.), в отговор (link): "I remember from when you were recording 'Vicious' (последния засега албум, 27 юли' 2018 - б. м.) that Nick (продуцентът Nick Raskulinecz - б. м.) told you not to try and be a singer, and you said 'well, that's what I am'..." 

(Yoda: "Do or do not, there is no try.") 

Lzzy Hale, 15 август' 2020, Instagram (link, сн. Joe Hottinger, нейният китарист и партньор вече 17 г., и най-представящ я фотограф - б. м.*): "Write, redraft, write... OK, there's something special. Follow it! Finish it! I can't wait for all of you to hear these new tunes myself and the boys have been cooking up. If you are your own worst critic like I am, you know how good it feels to be so proud of a little piece of music: to chase down in mid-air something that excites you and turn your thoughts into life." Афористично изявление, за което дори Ницше би завидял - и което бих нарекъл "Специалитет". 

----------
* Виж непременно снимката: бъдеще време на Ван-Гоговите обувки.

14 август 2020 г.

Онтология: времехоризонтът близо и далеч

(перспективистичен морал: любовта като цел)

Бързина на преодоляване, ето времетраене (IV); определя се от бързина на зареждане, ето време (II); определя се от бързина на преместване, ето време в пространство (I); определя се от бързина на разпространение, ето пространствовреме (III). Идеята: човекът рязко е най-бавен, та най-артикулиран и съответно - преимуществено онтичен (словесен, паметлив). (Римските означения са класовете по Шопенхауер.)

13 август 2020 г.

Polaris

Венчанието "с Католическата църква" е достатъчното основание за в-ричане, ин-формиране, любовта като цел, а съответният морал - деловодство на от-ричане, про-форма, вкусов профил, свободата неидеализирано.

Моралът "въобще" е достатъчното основание за от-ричане, про-форма, свободата като идеал, а съответното венчание - пристан на в-ричане, ин-формиране, душевен профил, любовта нецелеположено.

9 август 2020 г.

Недостатък

Мога засега да си позволявам самолюбие.

Цялост и всичко

(антиномично разрешаване: "Gott ist tot"; Ницше -> Ясперс)

Целостта (дълбочинно равнение) - спойката на критическото неудовлетворение и харизматическото удовлетворение. Всичко се обработва критически или харизматически. Та критическата обработка е нарицателна, харизматическата е собствена (аз харесвам Lzzy). Критическото удовлетворение харизматически е неуместно, както пък харизматическото неудовлетворение критически. Ала цялостният проблем е посочно-относителен: неудовлетворително е по смисъл критическото удовлетворение, удовлетворително е по смисъл харизматическото неудовлетворение.

8 август 2020 г.

Обучение: неизживяното възраждане

Десетилетия се крамолях с моя брат. "Инженери сме - аз, ти и татко...  пишман инженер съм, не се справям с инженерни задачи, не ми е присъща инженерната точност, разсейвам се, провалих се почти още на кандидат-студентския ми изпит, аз, който цял живот уча математика, аз съм философ", казвах му. Защитавах философската преценка, говорех му за теб. "Да, напусни Енергото", насърчи ме той... Бил е прав и да ми спори, и да ме насърчи. Той държи за инженерна преценка и философска точност. Така е при Lzzy... От теб се запознах какво е философска преценка и нейното взаимодействие с развитието на образователния статус. Но, знаеш ли, разбрах накрая, че нямам все така идея какво е инженерна точност: как след падането на Берлинската стена обществото ни икономически функционира и как преди това е функционирало образованието; икономическият статус, петилетка по петилетка, беше ясен... Българско възраждане: учителите захранваха с духовна храна работническо-селската интелигенция, майсторите захранват с материална снобската. Леонардовите скици наистина са поразителни.

6 август 2020 г.

Ремито цар срещу цар

Органон по съгласие: 1) критиката; 2) харизмата. Съгласяване: "1" критикува, пък "2" се хваща за дискурсивно достатъчна харизма; та "1" се принуждава да се опре на, макар изобща, отправност, т. е. все-таки на думи в съгласяването да се редопостави. Въпросите защо критика и защо харизма - те са начините в антиномия на един и същ отговор: безбожие. Критикът не се примирява с отговора, доколкото - помежду едни или други събеседници в едни или други условия - съгласие, с оглед критиката, предстои. Но харизматикът - или ако критикът е прикриващ се харизматик*, че харизмата би била самото извечно - си казва: ами щом един от събеседниците съм аз?... Критикът (Сократе) - ако ще е критик: да е критик. А харизматикът (Канте) - ако ще е харизматик: да е харизматик. Самото извечно е да имаш харизма. Аз харесвам Lzzy.

----------
* Критикът няма как в съгласуването да се прикрие.

Полезният ход на простащината

Ето ги Борис Джонсън, Тръмп и бат' Бойко - бай Ганю Англичанина, бай Ганю Американеца и бай Ганю Българина. "Какво имате против негрите", попитала ги Lzzy. "Напалм", отвърнали те през смях. Та ще ми се да избера не между теб и Lzzy, а между бат' Бойко и Lzzy. За да те виждам там, където искам да те виждам - интелектуалец върху Lzzy-платформата: че да те наричам мой приятел... Има там свестен човек при бат' Бойко, казва се Томислав. Жалка картинка... Не си те представям да си на негово място. (Сетих се, понеже Томислав Дончев има днес, 6-ти август' 2020, рожден ден.)

5 август 2020 г.

Споделяне

"Тъй ми рече веднъж сатаната:
'И Бог има свой ад:
това е неговата любов към людете.'" 

Ницше, "Тъй рече Заратустра",
II, "За състрадателните"
(пр. Ж. Гълъбова)

1. Пустинята: и да, и не (диалектиката). Доколкото съм твар, любовта ми към господа би била за мен естествена. Господът да е мъртъв означава като че ли себелюбието ми, нещо противоестествено. И все пак моето тяло е тялото, чиято, ето, душа е моята си, нежели на господа. Това за мен е също естествено. Аз галиба съм емоционален урод. Моето тяло нима не е тялото, от което да протегна душата си към господа! Да възлюбя господа и го съживя. Защото той, предполага се, е любов извечна, що обаче несподелено не живее.

2. Потопът: нито да и нито не (електроенергийната аналитика). Доколкото съм твар, любовта ми към господа би била за мен естествена. Господът да е мъртъв означава като че ли себелюбието ми, нещо противоестествено. И все пак моето тяло е тялото, чиято, ето, душа е моята си, нежели на господа. Това за мен е също естествено. Харесвам Lzzy - аз, a freak like me. "Are you a freak like me?" Защото той, предполага се, е любов извечна, що обаче несподелено не живее.

[Тоя дух на урбанистична бодрост... Никъде другаде не съм го срещал (не че кой знае къде съм ходил). "Славни момчета бяха", каза веднъж за Бийтълс татко. А тези момчета и момичето са още по-славни: link.]

4 август 2020 г.

Вместо беседа

Зная се, държа се по естеството си с теб открито, безкористен съм и винаги (поне на думи и намерения) съм готов да се отзова, нищо не искам от теб. Гнусно ми е, дето - заради тези качества - получавам и не отказвам, и най-вече от родителите си. Та ако бях прикрит, користен и безпардонен някакъв грабител, щях да се опирам на материално самочувствие, щях просто да се люшкам между плахост и хищничество, нежели да тая страха. Не зная кое у мен ти би предпочел. Може би средното... Не зная какъв си. Но какво е любящият господ? Богославие. "Животът е дар и не се определя по никакъв начин от страховете." Как Го няма любящ? 1 Коринтяни 13:4-8. Лудостта на господнята любов не иде от човека, а от господа; и тъкмо остатъчната лудост на любовта кара човек да се информира за господа. И ето мъртвия господ: богословие = Lzzy, че "дяволът раздава дарбите, а господът служи за оправдание"; или византийския комплекс, богословието като богославие, че "господът, видиш ли, раздава дарбите, пък дяволът опорочава съгласуването". И се търси у "господа" справедливост и ценностна опора. Осланяме се, ние, българите, на оправност - противното им. Животът ни е ирония, нашата ироничност не ни въздига от, сваля ни към живота. Причиняваме един на друг нечие щастие. Чие? На децата на България ли? Кои "там" са те? Или тесногръдието на евдемониите (нямам предвид изложението ти) ... Бива да дирим помежду ни общностна харизма, частните курсове, рекламата, консумативната истерия, самия коледен дявол, информацията, фактите, класациите, технологиите, маниите, 3.14, възможността за съпричастие - за да бъдем с това справедливи и бъдем ценностни; и производителни в съвременния свят. И за да бъдат щастието и любовта нам повод за живот, една посредственост, един безметежен грунд за елитарност, смисъл.

3 август 2020 г.

Първовенчание

(вместо родов градеж)

Минос - България
Посейдон - Москва
Пасифея - Брюксел
Критски бик - Доган
Минотавър - Бойко
Пердикс - философията
Поликаста - човешката природа
Дедал - аз
Лабиринт - философстването ми
Тезей - българските протести
Ариадна - българският преход
Андрогей - предприемчивият българин
Навкрата - житието ми
Икар - мечтите ми
Моите криле - Lzzy
Кокал - надеждата ми

----------
Виж Дедал у Овидий и Джойс

2 август 2020 г.

Код Lzzy

Харесвам Lzzy (моето тяло е тялото, чиято душа е моята).

Другият полюс

Ако искате покрай семпла, приятна, скучновата, успокояваща, носталгична и приспивна музичка да слушате в кадифена реч бритиш инглиш, галейки някое породисто куче и виждайки симпатични представители на благородна раса и култура, препоръчвам благотворителния (към грузинския Червен кръст) домашен (от Лондон, 27 юни' 2020) концерт на Кетеван Мелуашвили (Katie Melua) и нейния по-малък брат Зураб.

Две акустични китари: на самата Кейти и нейния брат. И превъзходен пример за кондензаторен микрофон на вокала: чупливо и скъпо устройство за чуплив и скъп глас. Пее се издалеч, улавя се висока динамика и широк спектър. Ето защо трябва да усилите звука доста повече от нормалното. И при все това почти не се ползва компресор. Това е силата на Кейти: тя всъщност пее съвършено, отброява в началото темпото и просто се води по вкуса на английските баби. Ходила е на уроци по всичко, за което, гледайки я, се сетите. Тя е от Тбилиси, баща и е сърдечен хирург; емигранти са.

Та Кейти не е killing machine, но - както споменах - е интелигентно, благородно и школувано същество, носещо красотата, обаянието и жестовете от древна раса и култура. Изпълнява пред камера десет песни (едната е грузинска на грузински): link.

Има и бис.

1 август 2020 г.

Axis

Човек е категория императивно, че красотата е станцията на вълната на категорическия императив; ала лична функционалност е, щото общностна харизма да средоточва съпричастие. Маниерното съ-общение е мъртва приемственост; Lzzy Hale, в зрелите си години, обладава страстта на романтическия Lied. Ето как, вместо шапка към проведения снощи (31 юли' 2020) между двата най-завършени в съвременния рок темперамента диалог (Lzzy Hale & Taylor Momsen), Лизи бе записана да изпълнява у дома си на своето пиано една от най-емблематичните свои песни, а именно "I am the Fire": link.

Тема и визия. По една картина от двама велики живописци: Charles le Brun, "Слизането от Кръста" (класицизъм) и Caspar David Friedrich, "Кръстът в Прибалтика" (романтизъм). Темата е обща, различна е визията; аз виждам втората картина: