Липсата на оправност - проклятието и дарбата

Петър Величков написа "Проклятието на дарбата". Не съм Яна Язова, не пише ""Проклятието" на моята дарба". Не съм обърнат към вечността. Временен съм. Обитавам чрез своята дарба това проклятие - витая. Че аз, откакто се помня, 
не умея екзистенциално да отработвам обществените си обърквания. Осъзнах по-късно как, защото усетих за несвойствени родообщинните отношения. Та не шофирам, не се хващам при работо-дател, нямам деца, семейство и приятели, страня от братовчедите си, не пия, не пуша, спортувам в домашна обстановка, отбягвам семейни мероприятия, страхувам се да изляза с жена и т.н. У нас. 
И никъде другаде. Вкопчил съм се противозаконно в родилното гнездо, 
сиреч изотвътре. Уповавам се на тая придобивка, от която и след 50-годишнината ми съдбата, слава Богу, не ме лишава. Но за сметка на това отработвам чудесно емоциите си. Гледам всеки път предвид мое някакво - дали около него, дали в него, дали с разбита о него глава, - да, предвид мое някакво обществено объркване, - да извлека у себе си съответна количествено разпределена и качествено оттенъчна емоция. Която отработвам, вставяйки я във философска структура. Забивайки в оправността едно главно "т"... И ето че ако IQ-то е основата на везна, блюдото SQ при мен олеква значително, току до изкъртване... Ами благодат е моята приятелка! Обичам я. Макар несподелено. Дето за муза ли да я взема, или за мезе. Ужасно е красива. Съществува и такова нещо: че човек получава оргазъм и със сърцето си. Шумен, 22 март' 2025.