Твоят поглед е маниакален, той приковава - поглъщайки и разкъсвайки в сексуален мрак, - за да се през, пламнали, късовете пречупи и фокусира върху ти луминесценцията, из която се рееш: прогориш празнотата си като с леща,
т.е. drama queen натюр, и въглен сред въглени. Та проблемът е, че не може без жертвен подиум: освен ако самата плячка е предразположена и се предразположи да съзнае оброка си - вместо да съчлени от пепелта себе си в канавката. И едно е да принасяш жертва, друго е да станеш богиня.
"Отчаян, че тя ще умре, Хиперид прави нещо дръзко и невиждано дотогава - с един замах къса робата на Фрина пред смаяния поглед на съдебните заседатели. С падането на дрехата й (под която тя е чисто гола), падат и обвиненията срещу нея... Така тя се превръща в единствената жена в историята, която е обявена за божествено красива от легитимен съд." - Гергана Тенева, "Фрина...", публ. 24 ян.' 2020, Newme.bg (link). - "А прякорът й Фрина ('жаба') идвал от жълтеникавия цвят на кожата й... Интересното е, че Фрина, въпреки професията си, криела прелестите си от обществото."
"Отдавна спят Атини в сън дълбок.
Едни не спят в чертозите на Фрина
поклонниците нейни. Буйна глъч
ехти оттам: те пиршествуват...
На пир у Фрина - чест е за отбрани!
И сбрани бяха тука рой артисти,
посланици, софисти и архонти.
Пред богове грехът не грях се смята,
ако се той допадне с хубост тям.
... и нека те да се тълпят
во храмове, където боговете
говеда само възприемат жъртва!"
Из Пенчо Славейков, "Фрина"
