Филолозите говорят за фигуративна реч, пък бягат от геометрията. Геометричната фигуративност на речта отваря възможност за смислова принадлежност. Връщаме се отново при Птичето*. Ти - със самото си същество - убягваш буквализацията. Никой не може да те типизира, означи - ще му се. Но както и да те мета-форизирам, ще бъде отплесване. Идеята е как да те хвана в собствената ти смислова цялост. Ами прекрасното е прекрасно, защото превъзхожда всяка метафора. И ето защо няма как към "Господа" - който пък е безкрайната, последната, все по-следната метафора и не позволява пре-възходство, не допуска да се иде, пристигне при теб. И ето как превъзходството е с посока на завръщане - щото да се уравновеси метафориката, всички възможни метафори. Та да се въз-станови (във възстановка) единосъщието на твоята личност (психотерапия: както и когато Arnold von Winkelried, швейцарският герой, сграбил сноп вражески копия и ги сбрал към сърцето си). Ти, с твоята красота - ужасна красота, - ме тормозиш, превръщаш сърцето ми в полов орган, оставяш ме вечно ненапит. И го правиш съзнателно - владеейки своята сила. Къде се уравновесява метафориката? Уравновесява се в Точката на мето-нимия! Точката, в която запява Птичето предвид изваяната за мен и него, за нас двамата, клетка. Партньорството с теб трябва да бъде в клетка, разтеглива клетка; че иначе пак и пак хвръкваш без ориентир, сграбчвайки се за поредната клонка, на която кацнеш. Обратното е "семейната клетка" - състои се от вътрешни органи, вместо институционални.
Пример за несемейна клетка: Lzzy Hale & Joe Hottinger... Аз не съм Одисей, Сизиф съм - Одисея трябва да станеш ти. "Имам ли интелектуални качества? Или качества на интелигентност." Мисля, че те боли от собствената ти красота - и се криеш в грозотата. Справяш се с родообщинните отношения. Усещане, наречено любов: усещаш красотата си за дълг, а извращението си - за свобода.
----------
* Птичето. - Моят подход: извайваш от материала кафез, в който да запее птичето. Вместо да вземеш птиче и му сложиш в човката песни. Моето птиче не би било моето, ами би се чувствало затворник без мен с него в кафеза.
