Свръхимаго

Емоционалната интелигентност (EQ) - тя (както и паметта) може да се развива - е да разпознаеш, членоразделиш и обосновеш емоции (колкото и тихи да са), 
вместо да позволиш присламчване (вкл. и от твоя страна). Пример: аз от опит зная как съм слаб шахматист (IQ) и си го предварително призная вече току без смущение, и не ще се хвана да играя "турнирно" шах. Но това не означава, 
че някой хем прикрито добър шахматист, хем с издевателствени намерения има занапред тъй или иначе шанс да се - ако и че съм несвястен - и, ах, да, тъкмо присламчи, присламчи към мен за шахматно съперничество, подгизвайки ме на честолюбие, и ме наплюе с отровната си слюнка, дето откъм, видиш ли, "светлото петно" как на практика не ме бива в логиката и евентуално паметта... 
Ами гневното избухване е интелигентно, щом представлява вбесяване, 
нежели да изрази, че прекомерно се влезе някому под кожата. Т.е. нека емоционалната интелигентност, зрялост не се обърква с емоционалната улегналост, нито с уменията, щото да не бъдеш подведен или изигран, 
или да се поведеш за носа (SQ). Шумен, 11 март' 2025. Под емоционалната интелигентност е да се - изглупяване на емоционалността - участва в присламчване (разчитайки по интелигентност единствено през IQ и SQ). 
Пък степента на емоционална интелигентност се градира според сложността на емоционалното взаимоотношение, където не се оплиташ.