Кант (т.нар. трансцендентална философия, гледищна):
- познавателното гледище е физическо (феноменално, надиманентно*),
че познавателната логика е аналитическа,
епистемологията е трансцендентална,
"епистемата" е идейна;
- битийното гледище е метафизическо,
битийната логика е диалектическа,
онтологията е трансценденТНа (ноуменална) **,
"онтемата" е една щото сама по себе си цел;
- познавателното гледище е физическо (феноменално, надиманентно*),
че познавателната логика е аналитическа,
епистемологията е трансцендентална,
"епистемата" е идейна;
- битийното гледище е метафизическо,
битийната логика е диалектическа,
онтологията е трансценденТНа (ноуменална) **,
"онтемата" е една щото сама по себе си цел;
- прагматичното гледище е антропо-логическо.
* Ръсел (т.нар. аналитична философия, езикова):
че онтологията е иманентна,
логиката е аналитическа.
** И ето във философията т.нар. феномено-логическа традиция:
- Хегел: онтологията е консеквентна понятийно;
- Хусерл: онтологията е тензориката на жизнения свят;
- Хайдегер: онтологията е тензорът на жизнения свят.
Ирационална функционалност се облича "с" рационална аргументация.
---------- виж фрагмента ми "Божественият измерител": link
Квантова логика (Жижек):
че рационална функционалност се съблича "от" ирационална
аргументация ("time is money").