" As the shores of my home disappear,
I sail over the sea without fear..."
Y. J. Malmsteen, "I am a Viking"
Хукнеш ли да преследваш, забравяш всякакъв стремеж; пък тръгнеш ли да се стремиш, замечтал си се за плячка. Виж естетическата модалност, континуума:
че как нещо, епистемология, съзнавам в контекст, онтология. Отграничава се самото си по себе си нещо, деструкция. И сетне етическата модалност, дискрецията: че как да-то или не-то съзнавам спрямо контекст, сиреч тяхното битие иде свише. Ами определението в да-то или в не-то току съзнавам къмто снизходило битие. Понеже аксиология чрез трансцендентална антропология:
дето контекстуалното битие се нарича нечия фундаментална онтология (Хайдегер), вътрешното сетиво (Кант). Фактологията на вътрешното сетиво наричам принципоотправна фактология. Но ето че съзнавам същевременно това с онова, функция, да, щом съзнавам в контекст, сиреч когато съзнавам снише - та подривна онтология. Разкъсва се самото си по себе си нещо, деконструкция. Че "ези" с "тура", полуфункция, съзнавам същевременно никак освен откъм абстрахиране спрямо контекст, сиреч от малфункция (Жижек), т.е. провалова онтология.
Ами колапса в или "ези", или "тура" току съзнавам къмто срутило се абстрахиране спрямо контекст, сиреч при реализирала се малфункция. Понеже аксиология чрез свръхчовешка антропология: дето функционалната полуфункция се нарича нечия вълнова функция, квантовото състояние. Фактологията на квантовото състояние наричам структуропроводна фактология. Как ли наистина да плячкосвам в Негово име? Ала не ме изоставяй! "Take me where the sweet water flows, take me where the winds of Spring blow! Sweet water comes from the High, bitter water runs from the eye..." Daniel Brennare. Оригиналът в песента съпоставя "comes from the heart" с "comes from the eye". Еклисиаст 1:17-18 (пр. 1940): "И предадох сърцето си...
и който трупа знание, трупа и печал." Онтология с епистемология. Звучи по-безнадеждно с "High... runs", по-истинско; и звучи тъкмо философско - вместо против (неоплатоническото) богомъдрие. И нежели Еклисиаст 11:8 (пр. 1940):
"... ако и да живее човек много години, нека се весели през всички тях; но нека си спомня и за дните на тъмнината, защото ще бъдат много." Наобратно е Търновският надпис на (контравизантиеца) Омуртаг: "Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил." Четири минути и половина с най-емоционалната мъжка песен. Имах нещастието да я слушам на живо (в Каварна).
че как нещо, епистемология, съзнавам в контекст, онтология. Отграничава се самото си по себе си нещо, деструкция. И сетне етическата модалност, дискрецията: че как да-то или не-то съзнавам спрямо контекст, сиреч тяхното битие иде свише. Ами определението в да-то или в не-то току съзнавам къмто снизходило битие. Понеже аксиология чрез трансцендентална антропология:
дето контекстуалното битие се нарича нечия фундаментална онтология (Хайдегер), вътрешното сетиво (Кант). Фактологията на вътрешното сетиво наричам принципоотправна фактология. Но ето че съзнавам същевременно това с онова, функция, да, щом съзнавам в контекст, сиреч когато съзнавам снише - та подривна онтология. Разкъсва се самото си по себе си нещо, деконструкция. Че "ези" с "тура", полуфункция, съзнавам същевременно никак освен откъм абстрахиране спрямо контекст, сиреч от малфункция (Жижек), т.е. провалова онтология.
Ами колапса в или "ези", или "тура" току съзнавам къмто срутило се абстрахиране спрямо контекст, сиреч при реализирала се малфункция. Понеже аксиология чрез свръхчовешка антропология: дето функционалната полуфункция се нарича нечия вълнова функция, квантовото състояние. Фактологията на квантовото състояние наричам структуропроводна фактология. Как ли наистина да плячкосвам в Негово име? Ала не ме изоставяй! "Take me where the sweet water flows, take me where the winds of Spring blow! Sweet water comes from the High, bitter water runs from the eye..." Daniel Brennare. Оригиналът в песента съпоставя "comes from the heart" с "comes from the eye". Еклисиаст 1:17-18 (пр. 1940): "И предадох сърцето си...
и който трупа знание, трупа и печал." Онтология с епистемология. Звучи по-безнадеждно с "High... runs", по-истинско; и звучи тъкмо философско - вместо против (неоплатоническото) богомъдрие. И нежели Еклисиаст 11:8 (пр. 1940):
"... ако и да живее човек много години, нека се весели през всички тях; но нека си спомня и за дните на тъмнината, защото ще бъдат много." Наобратно е Търновският надпис на (контравизантиеца) Омуртаг: "Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил." Четири минути и половина с най-емоционалната мъжка песен. Имах нещастието да я слушам на живо (в Каварна).
Аудио:
