Че от там - та например оттук, откъм България, - не може еднозначно да се,
да речем, отсъди заедно днес дали "за", или "против" Кремъл сме. Против Кремъл или против контра-Кремъл се бият за себе си те. Бият се, защото светът, видиш ли, се множи в притежание откъм светлото петно. Ами еднозначност в този толкова показателен пример не може да се обоснове инак освен предвид щастието като проблем отвъд състоянието. Тоест как при моя милост се против Кремъл бият за мен. Бият се по Славой Жижек, понеже светът се развива откъм сляпото петно. Намирам се в квантово състояние. Шумен, 9 март' 2025, Йордан Землян. Тестето на Кремълската пропаганда се разломява тъкмо с: "Пишман европеецо, щом искаш против Кремъл мир, защо - вместо да се против Кремъл биеш за мира... да, да, защо насърчаваш да се бият против Кремъл? Пък щом, ето, искаш против Кремъл война, иди - все същото - се ти бий против Кремъл! Страхливец. Ела ми." Страх ли просто - а се бълва жлъч? Или: страх, страх при стапяне от собствения сблъсък - и се бълва злъч уж вцепеняваща! Но не. След което: "страхливецо!...",
ми каже тя, моята приятелка. Трудно е да се състави номенклатура на израженията и същностите, що се помещават под тая коса. Че ти, мила, си човешко богатство, което нито ти, нито никой не трябва да притежава. Екзистенциалната проблематика е в не- | съпричастието, нежели в без- | съзнанието; в не- | разума, нежели в без- | разсъдъка. Това Калин Янакиев, в своята статия "Живеем в свят на очевидно добро и очевидно зло", изд. 9 март' 2025, Портал "Култура" (link),
не разбира.
