Емоционалната зрялост се изразява в прехода откъм въпроса "какво чувствам",
та къмто въпроса "как се чувствам". Себеопомнянето е необходимото,
но недостатъчно условие за емоционална зрялост. Ами разломът между емоционалната незрялост и емоционалната зрялост се съответно състои в следната дихотомия (която - заради сдобиването с класическо звучене - свеждам, да, съответно в женски и мъжки род):
- "какво чувствам? длъжна съм да управлявам чувствеността си, за да мога като че ли да усетя свобода";
- "как се чувствам? длъжен съм да управлявам поведението си, за да имам идеята по свобода".
Емоционалната незрялост на себеопомнянето: сложила се е тапа върху въпроса "какво чувствам" - въпросът "как се чувствам" се озовава на сухо ("reject
emotions" *), изпадайки в прощъпулна себезабрава ("не ме изоставяй"), не го ли изконсумираш ("satisfy your feelings" *) като дойде ("victim of lust trapped in lunatic possession" *).
И какво, ако тапата (нежели като например у Jeffrey Dahmer) са в последна сметка родообщинните отношения? Родообщинните отношения днес затапват неботворната княгиня (моята приятелка) и пускат от бутилката домочадния, ето, просяк (мен). Ще ли си помогнем взаимно?
Шумен, 24 март' 2025.
----------
* Немската рок-група Destruction.
