Иде реч за естетическото и съответно етическото внушение (спестява се необходимостта от роман "Току аз с нея"):
Ироничното състояние (модус). "Ще опитам да обрисувам с едно изречение твоя темперамент (и защо всъщност те обичам): как - облечена спретнато и сковала се върху стола, - как ти, опипвайки същевременно почвата, не смееш да се засмееш, оглеждаш се припряно и се стараеш да поддържаш от своя поне страна разговора, защото трябва да се знае, че си рязката противоположност на слабоумната дърдорана."
Квантовото състояние (модус). "Ще опитам да обрисувам с едно изречение твоя темперамент (и ето ги двата възможни колапса, действителният и недействителният): как - облечена спретнато и сковала се върху стола, - как ти, опипвайки същевременно почвата, не смееш да се засмееш, оглеждаш се припряно и се стараеш да поддържаш от своя поне страна разговора, защото трябва да се знае, че си рязката противоположност на слабоумната дърдорана."
Неутралното - т.е. собственото - състояние. "Как - облечена спретнато и сковала се върху стола, - как ти, опипвайки същевременно почвата, не смееш да се засмееш, оглеждаш се припряно и се стараеш да поддържаш от своя поне страна разговора, защото трябва да се знае, че си рязката противоположност на слабоумната дърдорана." - Внушението се изветрява от съзнанието за всичко това. Че "l'homme est un être qui est ce qu'il n'est pas et qui n'est pas ce qu'il est", Sartre ("човекът е битие, що е това, което не е, и що не е това, което е").
