Центробежие от историческия шемет

Мила, ти нали си проницателка; пък аз, бидейки прорицател, улавям, дето напоследък животът сякаш специално те е грабнал, отвял те е уж в някаква посока на безвремие. И как божем личното безвремие обитава сред житейските задължения. Запратен, видиш ли, е нанякъде човекът, този или онзи, гдето доземи или най-после удавнически забива чело в локвата на своите права, тоест пред задълженията на свободата, разбивайки, ха!, та оттласквайки в "правомощия" необходимостта от правомощие. Понеже "земя, земя!" иска да извика, раздухвайки буря в чашката си; и че нас ни, подир тоталитарния пепелак, вятър вече окриля на бял кон. "We crossed a starlit sky, no space, no time, we'll catch the wind" се пее в песента ("Battle Hymn", Manowar). Пее се поземлено, ала без моралния закон, 
що посред звездното небе току доведе една друга и все пак същата песен, метонимия спроти метафора. "Strong winds, magic mist, to Asgard the valkyries fly, high overhead they carry the dead where the blood of my enemy lies" (Manowar, "Blood of My Enemies"). Йордан Землян, Шумен, 2 март' 2025.