Нищо и никакъв страх

Та божественото умира, щом справедливостта се обяви за божествена. Но какво е това? То е хипотеза в минало време: къмто и откъм. Пък забраненият плод е да узнаеш какво е справедливо: забранено е. И ето че за да не си се всеизкушаваш, тръсваш глава, забравяш, живееш навреме - да, за да не съ-грешиш. Ами за да правим грешки, и всеки със спомените си, едно взаимопозволение по възбог, укрил си се. И аз - но аз съм тук с любовта. Мен иде неродената хетера, моята 
приятелка - съзнателна в своето зло. Нищо друго против злото не вещае война. Калин Янакиев - със статията си "Не подценявайте политическото зло, 
но и... не го надценявайте", Портал "Култура", 30 март' 2024 (link), - не довършва, дето съзнателното - вместо просто съзнаваното едно, - да, удоволствие от злото е тъкмо извращение на злото - нежели да е самото си зло. Самото си зло, нерушимото удоволствие от злото, е недозлително, е връз травмата от възбог. Понеже да вкусиш забранения плод е да се опомниш как? - забравяйки за забранения плод. Осрамваш се. Укрил си се, укрил си се! И няма връщане назад. Шумен, 30 март' 2025.