Нобеловите награди за фИзика' 1932 & 1933

 Айнщайн: симетрия, деструкция, гравитацията е некоординирана и е от...

... координацията. Шрьодингер и Дирак: "for the discovery of new productive forms of atomic theory" (1933). Елементарният физичен атом е несиметричен, 
защото представлява електростатична сила, при която единият полюс гравитира около, занулява другия. Та елементарният физичен атом е конструкция, 
която подлежи на деконструиране; т.е. на симетриране. Изразява се логически чрез Шрьодингеровото уравнение, чийто пък характер е описателен: 

Вълновата кинетика + Орбиталната* вълнова скорост = Вълновата потенция.
 
{Вълновата (1/2) кинетика, (1/2) c² d²ψ/dx²,
            на функцията "ψ",
            чиято, на функцията, бързина на разпространение "c"
            е във физичното пространство "x".
Орбиталната (j² = -1) вълнова скорост, j d(ωψ)/dt,
            във физичното време "t"
            при бързина на колебание "ω"
            присами функцията "ψ".
Вълновата потенция (ћ, Мяра на Дирак), (V/ћ) ωψ,
            на функцията "ψ",
            чийто, на функцията, потенциал "V"
            е при бързина на колебание "ω".
* Гравитиране.}
           
Fermion variables: (1/2) c² d²ψ/dx² + j d(ωψ)/dt = (V/ћ) ωψ.
 
Симетриране: че V = 0 (колапс) → Кълбо = Вълновата ъглова скорост.
 
{Кълбо, c² d²ψ/dx² - d²ψ/dt²,
            от вълнова функция "ψ",
            чиято, на функцията, бързина на разпространение "c"
            е във физичното текущо пространство "x"
            при физичното текущо време "t".
Вълновата ъглова скорост, ωωψ,
            присами функцията "ψ",     
            чиято, на функцията, бързина на колебание е "ω".}           
 
c² d²ψ/dx² - d²ψ/dt² = ωωψ, еднополюсно уравнение (Клайн-Гордън),
характерът му не е описателен, определителен е, изисква се решаване, внедряване:        
d²ψ/d(x/c)² - d²ψ/dt² = ω²ψ.
 
Хайзенберг: "for the creation of quantum mechanics..." (1932).
Вълнова неопределеност (j² = -1):
            A =  -|+ j dψ/d(x/c), пространствената вълнова гъстота
                                             (αA, с амплитуда и фаза);
            B = +|+ j dψ/dt, времевата вълнова гъстота
                                      (βB, с амплитуда и фаза);
            F = +|+ ωψ, вълновата гъстота
                                (1F, с амплитуда и фаза).
A² + B² {A _┴ B} = F²  = (αA + βB)² = α²A² + β²B² + AB (αβ + βα), та
F = αA + βB; α² = β² = 1 & αβ = - βα:
 
                  | 0  1 |            | 1   0 |       
            α = |        | & β = |          |.                                                   
                  | 1  0 |            | 0  -1 |                     
           
| dψ₁/d(x/c) - dψ₂/dt =   jωψ₂ |
|                                               | → ψ_1,2 = e ^{± j (ω/2) (t - x/c)}, 
| dψ₂/d(x/c) - dψ₁/dt = - jωψ₁ |      Дираковото уравнение (спинор).
 
Boson variables: ψ₁ψ₂ = 1, анихилация → координирана симетрия.
 
"We have boson variables appearing automatically in a theory that starts with only fermion variables, provided the number of fermion variables is infinite" | Paul Dirac, "Spinors in Hilbert Space".