Аз и моята приятелка: бъдещето на нашата старост

Въпросът към времето е дали деянието, бидейки не-рационално, - дали деянието, 
в своята тривиална внезапност, да, ще аргументира, ще разплаща след себе си функционалност, ех, или в своята нетривиална внезапност, да, ще функционира от аргументация, тоест от предплата, пък това е "да удариш кьоравото": "кьорав карти не играе"... Извратеността се подкопава, предзаварва се, обезсилва се в себе си от поканата за тривиална внезапност, понеже извратеността се предразполага от рационалната аргументация; и че откъм извратеността рационалната аргументация е собственият проежекционен екран, както е кьорпроекция откъм тривиалната внезапност рационалната функционалност. Като как, попие ли се на извратеността прожекционният екран, току се разиграят от при кьоравия карти. Та подклажда се у извратеността едно действено съзнание по гаранция на риска: което съзнание отсъства у "да удариш кьоравото". Ами свалката е необходима на извратеността, 
за да се издебне под звездното небе моментът в преодоляване на срамостраховете. Но неудовлетворителна е тази свалка, щом ответникът не се прикове. Шумен, 29 март' 2025.