Делото на Кирил и Асен

Имам предвид, че Кирил-и-Асеновите действия са онези, които най-контрастно демонстрират безсмислието в подложените зад тях думи. Ами Кирил-и-Асеновите действия са значими тъкмо доколкото са просто сервирани отрицателно чрез нищо не значещи заявки: "българският бизнес", "чуждите инвестиции", 
"ще преборим мафията", "ще оправим България", "ще поведем будните 
граждани" - а е очевидно как Кирил и Асен все за пореден път се провалят и нищо не преборват, нищо не оправят, нищо не повеждат. Пък действията на останалите партии и политици са по-скоро импрегнирани повече или по-малко умело със същите и дори по-силни в нищо незначенето си заявки: "затвор за предателите и мафиотите" - което по себе си прави заявките да звучат убедително, въпреки че все така нищо не значат. Т.е. Кирил и Асен със своето присъствие рушат политическата убедителност у нас, която след Бай Тошо - парадокс - нямаше кой да руши. Българското общество не претърпя разочарование от Бай Тошо. 
И всички - каквото и да говорехме, каквото и да правехме - си мислехме, 
че да се оправи след Бай Тошо България - това е, видиш ли, равносилно на Бай Тошо на нов глас. Защото той построил инфраструктурата, издействал социалните придобивки, положил перспектива за развитие. Но никой не се огледа, че няма предприемачество и че всеки основно е загрижен да си сложи на задника тенекийка. Заговорихме за "българския бизнес" и за "чуждите инвестиции". 
Като се стигна накрая именно до "ще преборим мафията", "ще оправим България", "ще поведем будните граждани", "затвор за предателите и мафиотите" - но вече твърде късно. Понеже ако първо се беше заговорило за тях, пък после за "бизнес" и "инвестиции", бизнесът сега щеше да бъде бизнес, пък инвестициите - инвестиции... Заговорило за тях: кои ли в тях са едните и кои - другите? Кои сме? Шумен, 12 март' 2025.