Необяснимото да си сам

Самотата в различните случаи е обяснима. Че човек не е част от менюто, 
дето се сервира от природата. Не е част от менюто и нека си седи около природната трапеза. Че около природната трапеза, страх - не страх, се развенчават митове. Пък сухотата току се попълни с обожествяване във фактология и заедно, 
или само поотделно. Вместо, разбира се, с обожествяване измежду нас, хората. Защо? Ами тъкмо за да не те кльопа мъртвилото господне. Голямата работа. И ето, спасението ми е да осъзная самотата си тепърва, щом обаче самотата не съм я вече осъзнал. Как? Осъзнал съм я, та светът предстои да ме спаси. Какво стои между мене и света? Омаловажаване.