Шумотевица с резолюция

Себеусещане (т.е. аналогия) ли?

Знание (граматика): материалното поле въздейства на сетивните рецептори, 
предаващи по сетивните нерви импулси къмто центрове на главния мозък.

Сетивност (Ω), време (t), пространство (x).  
Не се отвличам, губя под краката си себеусещането ("глътвам си граматиката"). 

Времето се "чува" (опомняне), ето, априори в пространството, 
    f(x) = ∑_t(Δt) A_t sinc(Ωx - tπ), 
екзистенциална принуда, която е заглушима от есенциалната.
Пространството "звучи", ето, апостериори във времето, 
    f(t) = ∑_x(Δx) F(x) sinc[(t - x)π],
с обратнопропорционална на гъстотата (1/ω ≥ 1/Ω) 
при сетивния фон резолюция (1/спомняне).

                                                         ?*↓ Спектрална (общ език**) динамика (помежду си***)

Ансамбъл (= шумов профил) "звучи" ин-формационно във времето, 
та "звуковата картина" се "чува" в пространството:    

                                          Ω_max.

Опомнянето и спомнянето стават реципрочни. Отреагира се себеусещането.

Та опомнянето е от собствената душа къмто собственото тяло (екзистенциали),

а спомнянето е от собственото тяло къмто собствената душа (есенциали). 

Ето при уговорките какво се получава (дигиталност):

| f(x) = ∑_t(Δt) f(t) sinc(ωx - tπ)

| f(t) = ∑_x(Δx) f(x) sinc[(t - x)π].

Продоволствената функция F(x) се превръща в разплащателната F(θ);

θ, общностни потребности. Колкото по-интегрирани са откъм основата 

общностните потребности, толкова по-глазиран е информационният шум.

 

Производствена перспектива възниква, когато граматиката изземе себеусещането,

вместо да го прикрива. 

 

----------
* Производствена перспектива, нежели за екзистенциално лавиране.

** "Еквалайзер" (William Rowan Hamilton, link).
*** "Компресор" (John Forbes Nash, link, link).