Ех, интровертът: обител на света, бездомник, нежели обитател. "Центърът на света",
т.е. егоцентрикът, колкото и да е предизвикан, не би могъл да бъде "верт", не би могъл да се насочи към себе си: нито като "интро", нито като "екстра"... Пък екстравертът уверява себе си принадлежен на обител, задомен. И ето че интро- и екстравертността са границите на Описателната (descriptive) психология, взаимопротивоположните състояния на една Родителна (generative) психология, "обектоцентризъм": преживяваш ("раждаш") обекта тукашно ("интро") или тамошно ("екстра"), вместо човешкото през обекта, вместо "времецентризъм", вместо било във или, ето, извън общност. Но "кому" противостои егоцентрикът? Ами въобще на "времето в хоризонта на битието"... Та Хайдегер посредством "битието в хоризонта на времето": ами избягва "егоцентрическата" проблематика, измества от поглед личностната изява на своя, универсалния фундаментализъм.
