Езикът на изричането е непосредствен, защото езикът на мисленето е опосредстван; т.е. логиката е мисленето: умът е инструментът, с който човек мисли, а математиката - езикът, на който човек мисли. Логиката се превръща в език, доколкото математиката се предпоставя...
Ами гравитационното сгъстяване, т.е. в Хоризонта на събитията*, е аритметично,
та времето в хоризонта на битието е центърът на въображаема вселена.
Ведомото са корените на неведомото (Calculus): ∏i=1n (x - xi)
= 0; n = 1, 2 ...
Това е равнозначно (алгебра) с xn = - ∑i=1n (-1)isixn-i; n = 1, 2 ...
При положение че:
1 = (x1 + x2 + ... + xn) / s1
1 = (x1 x2 + x1 x3 + ... + xn-1 xn) / s2
...
1 = (x1 x2 ... xn) / sn; n = 1, 2 ...
Това е равнозначно (алгебра) с xn = - ∑i=1n (-1)isixn-i; n = 1, 2 ...
При положение че:
1 = (x1 + x2 + ... + xn) / s1
1 = (x1 x2 + x1 x3 + ... + xn-1 xn) / s2
...
1 = (x1 x2 ... xn) / sn; n = 1, 2 ...
Колкото повече сгъстяване (n), толкова по-силна е надеждата за разведряване,
понеже безчетната гъстота** е равносилна с темпериране
понеже безчетната гъстота** е равносилна с темпериране
(Уравнението на Планк, f = (k/h) [W(-3e-3)
+ 3] T).
Évariste Galois (25 окт.' 1811 - 31 май' 1832):
"Ne pleure pas, Alfred ! J'ai besoin de tout mon courage pour mourir à vingt ans !"
("Не плачи, Алфред! Имам нужда от цялата си смелост, за да умра на двайсет!")
----------
* Предвид бифуркацията с гравитационното изкривяване (n = 1, виж по-долу).
** Разбива се съглашението на людете помежду им.
