От бездната на философстването се провижда в сетивното русло кое?
Трудовата екзистенциална мотивация: "ти" същевременно или заработваш "тям",
или подработват "теб"; отделя се реактивна мощност, тя покачва нивото на темперация, разпределя се в уклоняването. "Ех пък ти: ами благодарен бъди що имаш и няма да те ограбват, бъди тарикат в уклоняването и няма да те отчуждават;
каквото сеем, това ще жънем!" Но нима, напротив, не трябва в сетивното русло трудовата екзистенциална мотивация тъкмо да се канализира, т.е. щото да се влее в интелектуално русло? Та каквото прокопаваме, това ще изкопаваме.
