Интуитивният преход

Интелектуален (Дирак): ψ(x, t) = e^{±j(ω/2)(t - x/c)} → f(t) = ∑_x(Δx) f(x) sinc[(t - x)π]; x = 0.
Сетивен (Фурие): ψ = [1 / √(4πt)] e ^{- x^2 / 4t} → lim_t→0 ψ = lim_ω→∞ ω sinc(ωx).
Скоковият (мотивиран е перспективистично): да се, ето, позовеш на 
 e^{±j(ω/2)(t - x/c)}:
            ?: сетивен преход → интелектуален преход;
            ?: lim_ω→∞ ω sinc(ωx) = e^{±j(ω/2)(t - x/c)};
            ?: t.
            Обществено признание да се получи с гледаща напред свобода:
т.е. за въобще екипна работа в публичен контекст, вместо частна в интимен
(пък абсолютната тоталитарност, непреходността е t = 0).
            Ами трудът не може да се раздели на "умствен труд" и "физически труд",
бидейки цялостен, т.е. космичен - та разделя се на интелектуален и сетивен.
            А ето го контраинтуитивния преход: [1 / √(4πt)] e ^{- x^2 / 4t} ← "t = 0",
реакцията, подкопаваща скоковия преход: "изплюваш кокала, захапваш тоягата", 
нужна е гаранция.