Ами ако нанякъде легнеш без да си постелеш, то постилаш там една идея някому (кому?); и засвидетелстваш, че отсъствието на условия за труд се явява, явява се в неусвоени средства... И ето че освен на по райони не може едно диференциално във времето въобще захранване да бъде квотно, т.е. сделково, т.е. да се прогнозира то проактивно, сиреч търговски: та генеративният във времето резерв, бидейки диференциален, е в капацитет, а консумативният - в индукция. Неравно-мерното, прореактивното потребление поражда редом с картелирането реактивен излишък, едно възвратно пълномощие, което на сърце все си някак слагаш (екзистенциален без направление момент): иде реч за неефективна, нежели наистина рекламна икономика. Ре-активен съм, равномерен съм... Истинската реклама принадлежи на търсенето;
пък рекламното изобщо търсене се себеинтегрира по части, като дава възможност за ефективна, за пазарна икономика, т.е. приканва за стихия на квотно захранване,
на сделково, та да се прогнозира в проактивен хаос въобще захранването,
сиреч в търговски хаос. Но що е философия? Нали уж философствам... Философията контекстуално е философия на живота: че текстуално философията е философия на съществуването. Но това иде да рече, дето философските направления се мотивират по екзистенциален момент, личностните направления. А философията на живота и философията на съществуването взаиморазлъчат ли се, "философските направления" се мотивират продоволствено (според идеала, който е да се сбъдне всеобщата продоволствена мотивация) ... Забележка: условията за труд позволяват инертност в разплащането - необходима е мяра и/или външен дълг.
