"Erase my name from my headstone, give me back my sins"
18 авг.' 2021. Lzzy Hale, по "нещо ново", е решила да се довери на продуцента си Nick Raskulinecz, поставяйки му обаче условие: никакви техно-прийоми, та нека ни най-малко не се принася в жертва дишането! И що да стори Ник? Той е върховият рок-продуцент днес, а и майстор да извлича от женския вокал специфичната сила. Построява концепция, плътна, в която, уви, за емомелодичното начало просто не остава място; емоционалната градация се озовава в положение на persona non grata. Че нашият човек запретва ръкави и оказва давление, щото:
- аранжиментът неимоверно да се усложни, насити;
- динамиката в баса да се повиши чудовищно и се подчертае не само с помощта на гръмовержни ниски, но и с ритмика, и с темпо; и нищо чудно как агресивният по стандарт заради потребителския формат мастеринг тип brick wall (издателско изискване) причинява в пиковите моменти изкривяване;
- гласът на Лизи да зазвучи во истине зверски, доминирайки на max повсеместно, макар все така неподправено (посредством виртуозно, да, иновативно приложена реверберация).
Е, и? Мострата и за двамата е кавърът, що по-рано настоящата година Лизи (с Halestorm) направи от "Long Live Rock" на The Who (link). Момичето, както винаги - ами иде с двуделно разпределен текст; съчинило е песенна основа, върху която сред пестелив акомпанимент от колегите си да варира по своите етапи... Ала Ник, няма
как, - справил се е със задачата си неопровержимо. Казвам го без ирония. Постижение за Грами е да съумееш в натура - и при това без каквато и да било дифузия, а със 100%-ова кохезия - да съчетаеш подобен, шумен пределно инструментал с меховете и гърлото на Лизи. Дикцията, забележете дикцията!... И ето го клипа, сигнален, колкото си щеш (чакаме албума). Новаторски тук е способът, с който продуцент изцежда преливаща от сок рок-група. Емоградацията се надува по протежение, разбива се по - всяка за себе си - фрази. Чуваме артикулацията, убедителността, с която Лизи фразира... Вокалите тук трябва да се възприемат фразово, за да не се изпадне в структурния двудел (дял 1 - дял 2 | дял 1 - дял 2 | соло | интерлюдия | дял 2; вмъкнат междупрочем е чудесен риф). И тъкмо фразировката на вокала Разкулинец е предразположил в развитието на инструменталния поток:
