Че в текущ преход към антропологията на Кант моят учител извежда от Кант проблема (чл. м. р.) за вътрешната сетивност. Трасира се по въздиган и снеман Парадокс на Ръсел антропологичното движение, утвърждава се Парадоксът на Ръсел: една отрицателна антропология, която не би могло да бъде премълчавана иначе освен в призива "Бог е любов" (затова Надя Еремиева - Белонога се държеше резервирано към въобще философията).
"Айнщайн прехожда в Дирак".
Но как критическата в строгост философия на Кант и антропологията на Кант се тъкмо взаимосъгласуват; и т. е. как последната увенчава в непреходност първата, нежели да я ("Нютон - Айнщайн" в пак и пак завръщане към "Нютон"*), "аристократизирайки, разширява"?
Кантианските три, по живец, максими, чрез сами по себе си които на идея разцъфва необходимото и достатъчно условие за съ-гражданска активност; и ето, аз хронологически в точно този ред бях лично дарен с тях, пък сетне - и с Lzzy Hale, атрактор, дяволите да ни вземат, на идеята.
Критиката:
(а) според чистия разум, президентът Петър Стоянов, че "което го няма в закона, го няма никъде", та не насилвай в социоистеричен изблик закона;
(б) според практическия разум, моят учител**, че "моралът не е нравственост", та не насилвай в демонстрация на самочувствие нравствеността;
(в) според съдната способност, моя бивша позната-социолог, че "сексът е преди всичко общуване"***, та не насилвай в частен интерес секса.
** И предвид щото "практическият разум е фактът на чистия".
