Битие за себе си (максима): нищо не ме засяга освен душевно
"Аз бърша всички ни, понеже всички бършем, казва Лист*, мене"
Ето класическия**: да схващаш композицията
Ето местопрегръщането***: да разискваш постановката
- Но какво пише, нима се разбира?
- Ами нито от растера, нито от самата светлина изскача.
- Добре, де, питайте Фреге!
----------
* Полето (= "засягащите ни в света неща") е битието на символиката
Лист (Франц)
Какво ли, Ницше, е човек?
- "Пастир на битието" по полето.
Ех, било и по чукарите, по било;
и по пещерите, старите, от ек на ек...
Та де що си "езикът е домът на битие...",
oh, yeah, на битие човешко!
Или в нищо си бележка.
** Бог е любов
*** Т. е. квазикласическия
P. S. Оригиналният Хайдегер, нежели екзистенциалният, - опитва се да избегне антропологията, т. е. метафизическата, диалектичната рефлексия и (евентуално) метафизичната, диалектическата, която пък се съдържа в максимата "аз чисто и просто чета, мисля, действам" (= битие в себе си, безбожен завръз, чието обръщение местопрегръщането се явява)
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
