Перспективно би било и да подгониш щастието си или да му се отдадеш, ала не би било перспективно да се стремиш към щастие.
Съдържа се цялостно, т. е. против т. нар. "справяне с реалностите", критиката:
(1) критика против т. нар. извън Кант един уж практически разум, да, критика против демонстрацията на самочувствие, сиреч против безперспективната власт;
(2) критика против т. нар. извън Кант един уж чист разум, да, критика против социоистеричния изблик, сиреч против "дяволския пир";
(3) социоестетическата критика, да, критика против т. нар. извън Кант една уж съдна способност, сиреч нека не се забравя как частните интереси са не повече от социопроектираните лични.
(2) -> (3) -> (1): практическият разум, фактът на чистия; та хронологията на анонсиране е (2), (1), (3). Защо ги подреждам (1), (2), (3)?
Ницше критикува Шопенхауер, който от своя страна пък бе прегърнал интерпретацията, че, видиш ли, презирайки демонстрацията на самочувствие и глумейки социоистеричния изблик, Кантовата критическа философия е петимна тъкмо по едно надлежно справяне с реалностите и че в края на краищата е насочена против залисията по частните интереси; но аз, критикувайки антропологично Кант, изхождам от позицията, в която Ницше критикува и самия себе си.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
