Сътворението

Екзистенцията признава познанието,
битието осмисля съществуването*

 
 
Заменимост: елементът е формален (механика на разглеждане), компонентът - съдържателен (органика на разглеждане).

 

А творението?

 

Незаменимост: конституентът, бидейки нагледно - ами е отношението между формата и съдържанието. Та фундаменталният конституент е планарната точка
    (1) интегрално, че окръжността е априорна и синтетична форма, пък кръгът - апостериорно и аналитично съдържание;
    (2) диференциално, че кръгът е априорно и синтетично съдържание, пък окръжността - апостериорна и аналитична форма.
 
Т. е. иде в "2" реч за кръгова скорост и едно, в съответствие, реално многообразие; многообразието в "1" е рационално, недостатъчно е. 

 

Самата кръгова скорост е "невидима" иначе освен функционално. Косинус в ±π/2 (четност). И ето че аналитиката тук реперира в трояка равнозначност съдържанието, ето: 

    - инфлексия "изгрев" - екстремум - инфлексия "залез" (съдържателна метафизика, формална диалектика**);

    - честота - кръгова скорост - амплитуда (съдържателна диалектика, формална метафизика**);

    - метрична ос (живецът, "leave me in Hell": съдържателна фундаменталност, формална комуникация).  
 
---------- 

* Днес, 3 авг.' 2021, кандидатът за Премиер на България Пламен Николов прочете публично мотото от своята дисертация; мотото гласеше: "знанието отегчава екзистенцията***, познанието осмисля битието****". Преходът екзистенция - съществуване е функционален, а екзистенция - познание - естетически.

 

** Дзверът, "дяволите да ни вземат": съдържателна комуникация, формална фундаменталност.

 

*** Метафизика върху тривиалността*****. 
**** Диалектика върху безпочвеността*****.
***** "Рационализацията е реална".

Благодаря искрено на моя учител!

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link