Живецът: "all you need is freedom". Дзверът: "all you need is love". Живецът, сподвижникът за уж времеженственото: вместо на дело да естетизира и разтваря в мига екзистенцията - представя я пред Дзвера, въвежда я в ангелогласното, ами нея, екзистенцията, довежда я присами функционалността на вечноженственото, въдворява я
free в
liberty; о, "дяволите да ни вземат", ето го падежното определение спрямо л
ибовта... нежели живецът да осъществява във
freedom нея, екзистенцията,
т. е. в приемственото, сиреч когато Бог е любов. Та "leave me in Hell", ечи в жаждата си за вечност Бездната.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link