Нека, в синтезаторно просвирване, чуем въпросните 5 сек. изчистено: link
Фа-мажор*, 200 bpm, 4/4: |F7| - |Bb7 - Bdim7| - |F7| - |F7 - Cm7 - F7| (4 такта)
----------
* Фа - сол - ла-бемол - си - до - ре - ми (арматура)
§
Чуват обичайно в настоящата творба блус, аз виждам танц: олюляване вляво, запъване вдясно, олюляване вляво, запъване вдясно, втурване в синкоп напред... Самият риф е по три тона: до, т. е. доминантовият; фа, тоничният; сол, секундовият, внася се мелодичен елемент... Ритъмът, разбира се, е суингиран. Хармонията се движи в септакорди. Тоничният е F7*; структуриран е доминантово, за да води доминантно към субдоминантовия, а именно Bb7**, че да се преходи басово къмто поливалентния, максимална неопределеност, неустойчивост, Bdim7***, от който пък - завръщане трайно в тоничния, "стъпване". И е ред на доминантовия, сиреч Cm7****, минорен е заради общия един ми-бемол-тон - утвърждава се отново тоничният, каденца. Идеята във фрагмента е да се обоснове въпросният контраст... Инструментална пиеса, тя възлиза на 3 мин.; оркестровият състав тук е барабани, контрабас, пиано и саксофон (Ч. Паркър, сесията от 52-ра). Рифът, сред ритмиката и хармонично-мелодичната текстура, ту изплува, ту се потапя - плува, присъства, съшива. Баланс се намира в сладостен отговор. Ето записa, аудио: link.
----------* Фа - ла - до - ми-бемол.
** Си-бемол - ре - фа - ла-бемол.
*** Си - ре - фа - ла-бемол.
**** До - ми-бемол - сол - си-бемол.
