Настоящата сутрин (16 авг.' 2021) Lzzy ме разбуди от догматичната дрямка особено интензивно. Ние и Хайдегер. Хрумна ми да напиша следното:
Функционалната философия. Задомяване (по живец, хей ме на!): че структурата по "своя" език е т. нар. символна (Фреге); разбирането по своята структура е т. нар. символично (моят учител); битността по своето разбиране е т. нар. символика (код*, харизма). Структурата е съществена, бидейки съществуваща, нежели обратно; та езикът, който ме засяга. Деформализация в символи, нежели (по Касирер) проформализация.
Хайдегер. "Битието решава" (в "откровение", сгромолясване**) да се по някакъв начин
представи; ето на: че структура - разбиране - битие в света. Т. е.
структурата съществува, бидейки съществена, нежели обратно (еха!); та "езикът ме говори" ("за да не си посипвам разобличаващо с пепел главата"). И що стори Хана Арент? Адвокатства на Мартин цял живот. Ето на кое му викам "романтика" (срещу баналното зло).
----------
* Ясперс. А без код - Хусерл.
** Тоталитарната харизма е проформа, а тоталната - "кисело грозде". "Средният път" е "да се поеме абсолютна отговорност" (Сартр).
P. S. "Структурата по 'своя' език е т. нар. символна, разбирането по своята структура е т. нар. символично" = например да се възцари що-годе безупречна и обхватна логика в общественото ни законодателство, както и високо тълкувание. Но как ще се "коли и беси"?
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
'Баси ръките, човек!
