Романтичната живопис

    Обичайното е, че живописта илюстрира, пък музиката навежда на. Но измежду романтическия живописец Caspar David Friedrich и романтическия композитор Franz Liszt е обратното. Понеже при тях двамата онова, което се илюстрира и към което се съответно навежда на, е низ от съ-бития, нежели от събития. И се озовава по съвсем логично стечение парадоксът, че тук задачата на живописеца е по-трудна.

    ----------

    "... whose often symbolic, and anti-classical, work conveys a subjective, emotional response to the natural world. And Friedrich's paintings often set contemplative human figures silhouetted against night skies, morning mists, barren trees, or Gothic ruins. Art historian Christopher John Murray described their presence, in diminished perspective, amid expansive landscapes, as reducing the figures to a scale that directs 'the viewer's gaze towards their metaphysical dimension'. And Friedrich was instrumental in transforming landscape in art from a backdrop subordinated to human drama to a self-contained emotive subject. The vantage point encourages the viewer to identify with the person seen from behind, contemplating the view. Vultures, owls, graveyards, and ruins - these motifs became a permanent feature." 

    "He wrote: 'The artist should paint not only what he sees before him, but also what he sees within him. If, however, he sees nothing within him, then he should also refrain from painting that which he sees before him. Otherwise, his pictures will be like those folding screens behind which one expects to find only the sick, or the dead. Bring to the light of day that which you have seen in the darkness so that it may react upon others from the outside inwards.'"

    "In his landscape, he subordinated the composite chord into one single basic note."

    "As the ideals of early Romanticism passed from fashion, he came to be viewed as an eccentric and melancholy character, out of touch with the times. And he became isolated, and spent long periods of the day and night walking alone through woods and fields, often beginning his strolls before sunrise. And symbols of death appeared in his work from this period."

    - Wikipedia, "Caspar David Friedrich", 19 март' 2026 (link).

    Че с две думи: наш човек. Ето го, портретиран от Gerhard von Kügelgen:

    ----------

    Две творби, много навеждащи на.

    

    Ето я екстериорната, казва се "Гробище под снега". Виждате ли отпред лопатите? "Several grave markers protrude from the snow, angled, and seemingly neglected, enhancing the sense of abandonment and solemnity", пише там:

    И ето я интериорната, казва се "Жена по стълбите". "The composition guides the gaze upwards, inviting viewers to ponder the unseen narratives above the stairs":

    Та в artchive.com/artists/caspar-david-friedrich са подредени множество творби на художника: link.

Пред аудитория

    "As I write, I see again that long pale face casting seductive glances at his audience while from beneath his fingers, almost unconsciously, and with an astonishing range 

of nuances, there murmured, surged, boomed, and stormed the waves... St. Francis of Paola walking on the waters." - Saint-Saëns (Alan Walker's "Franz Liszt", Vol. 3).

     "On his outspread cloak he strides firmly, steadfastly over the tumultuous waves. 

And his left hand holding burning coals, his right hand giving the sign of blessing. 

His gaze is directed upwards..." - Liszt (a letter to Wagner, May 31, 1860).

    Liszt's "St. Francis of Paola Walking on the Waters";

György Cziffra, piano, 8:30 min audio:

Насаме партия шах

    - Играеш ли на шах?

    - Не. Не съм добър на шах.

    - Тоест? Нали си умен.

    - Ех, не ми се удава шах със себе си.

    - Че то кому се удава.

    - Шахматистите не могат ли?

    - Е-хе, те не играят със себе си; 

те отиграват етюди...

    "Низ от събития. 'Божието сетиво'. Чифт ходове след чифт ходове. 

Или множественият функционал. Низ от съ-бития. Тоест в ход след вход. 

Та моята сила в логиката е да докарам работата дотук. Спечелваме се в играта или се изгубваме в играта. Ами спечелвайте се. Изгубват се другите ви. Пък вие, Шопенхауеровите бодливи свинчета... Как ли да се изгубвам и аз? Дилемата на затворника. Кой ще опере пешкира. Никой по предположение ли? Че 'мръсните пешкири се хвърлят'. Понеже забравяте другата част на Шопенхауеровата притча. Че 'yet whoever has a great deal of internal warmth of his own will prefer to keep away from society in order to avoid giving or receiving trouble or annoyance'. Schopenhauer, 'Parerga and Paralipomena', II, 396, пр. E.F.J. Payne. 'Живей както сякаш е възможно да опереш пешкира, нежели да не настинеш и не се минеш', кажа си, но все пак си оставам с приказките."

    С черните съм. И ето по ходове капитанския ми дневник ("Ц", цар | "Д", дама | "Т", топ | "O", офицер | "К", кон | пешките са безгласни | "x", "взема" | "+", "шах"):

    01) e4, най-мощният начален ход | d6, открехвам се;

    02) d4, лакомия до шия | Оd7, основа за отправяне;

    03) Кf3, затвърждава пред дамата D4 | Кc6, подемам кампания;

    04) c3, заковава пред дамата D4 | e5, уж атакувам пред дамата D4;

    05) Оc4, бие в предпоставка по царя чрез F7 | f6, улеснявам го, поддържайки уж атаката си;

    06) 0-0, барикадира се, подготвя се | Kge7, насочвам го за примамка тъкмо към царя и подковавам излаза си;

    07) Дb3, гарантира бияча | Дc8, предоставям отход за царя;

    08) Оf7+, атака | Цd8, отстъп;

    09) Оe3, захожда в гръб с другия бияч | b6, вход мителшпил, ключовият ход, завръзката, заявявам стратегията си;

    10) Кbd2, рицар към рокадата | Дa6, атака!

    11) a4, пешка срещу дама, за да не се окрили офицерът ми | Кa5, твойта дама!...

    12) Дa2, ха така, ха така | b5, пешка срещу пешка;

    13) axb5, първа взятка | Оxb5, офицерски реванш, дама зад гърба, окриление!

    14) Тfd1, битата кула бяга | d5, време за офанзива;

    15) dxe5, кръстосан отговор | Оc4, взлом къмто рокадата, посегателство към дамата;

    16) Кxc4, къде го дават! | Дxc4, нека дамите се разберат;

    17) Дxa5, дама похищава рицар, вход ендшпил | Тb8, бий по траншеята!

    18) Кd4, рицар в атака | Тxb2, на траншеята!

    19) exd5, пешка в атака | Кf5, рицар в саможертва заради E2;

    20) Кc6+, хем изпреварващ, хем очакван ход, развръзката, шах! | Цd7;

    21) Оe6+, шах! | Цe8;

    22) Дxc7, помитане | Кxe3, безнадеждността умира последна...

    Къде ли сбърках?

Множественият функционал

Та непрекъснатата еднозначна времефункция се уточнява или по низове от събития, тоест многозначно, или по низ от съ-бития, множествен функционал. 

Пък такава функция не може извън множествен функционал да бъде уточнена без timing, "Божието сетиво". Гениална илюстрация на множествения функционал е Фаустовата симфония на Лист.

----------

"Liszt's magnum opus, 'A Faust Symphony in Three Character Sketches after Goethe', presents itself as a musical portrayal of three distinct characters: Faust, the striving 

and tormented intellectual; Gretchen, the embodiment of innocent feminine purity; 

and Mephistopheles, the mocking and corrupting devil. The three characters are not merely external entities interacting on a narrative plane, but instead serving as psychological projections, manifestations of internal states within Liszt's mind, 

where Faust embodies overwhelming ambition, Gretchen symbolizes unattainable ideals, and Mephistopheles represents inherent self-destructive impulses. So, bearing in mind the fact that this symphony contains probably the finest thematic transformation ever written, it's worth viewing it through its themes rather than a purely structural analysis... Theme 5: with some bombast and kitsch to mock Faust's delusions of grandeur, portraying his worldly triumphs as hollow and superficial - this is satirical commentary on Faust's spiritual emptiness." 

Publ. Andrei Cristian Anghel, Aug 5, 2025, YouTube (link).

Liszt, "A Faust Symphony

in Three Character Sketches after Goethe":

    "Faust";

    "Gretchen";

    "Mephistopheles (and Chorus Mysticus)".

Leonard Bernstein, Boston Symphony Orchestra;

Symphony Hall, Boston, 1976-07-27.

75 min audio:

Кладата, махалото и пустият му страх

    (техниката съответно се жадува, консервира, фантомизира)
 
    Не-въз-можното е, щото актуалност* да се добие През потенциал^,
    тоест актуалност* се добива Чрез снет^^ потенциал;
    пък въз-можното е, щото потенциалност**
    да се добие През актуал, изтляване
    (Cabanel, "L'Ange déchu", 1847 ^^^).
    ----------
    * Низове от събития.
    ** Низ от съ-бития.
    ^ "И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш." Битие 2:16,17, пр. 1940.
    ^^ "А змията рече на жената: Никак няма да умрете; но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото. И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде." Битие 3:4,5,6, 

пр. 1940.
    (^^^ "А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица." 

Лука 10:18, пр. 1940.)

The Fallen Angel & низът от съ-бития

    Пък почувстваш ли се току в блато, ами си кажеш, 

че имаш право на самоопределяне - 

или че нямаш.

    Cabanel, "L'Ange déchu", 1847.

Докрай

Нечий коментар: "Хората, гласували на референдума през 2014 г. в Севастопол, - та, о, те са съвсем достоверни, дето изразиха свободно волята си и правото си на самоопределение, което право се има за всяко едно човешко същество. 

Но това, че сте против хората, хм, си е ваш проблем, не е проблем на хората. Русия не е атакувала Украйна, Русия се защитава на територията на Украйна и провежда специална военна операция." - Е, и? - Нечий коментар: "Историческа мисия 'Петрохан', ах, няма да се случи! Хората в листите са нормални, работещи специалисти, а не гуляещи, неолиберални комунисти." - Е, и?

Как да просъществувам

Та въпросът (general data center) "как с електрическа китара да се науча да свиря" е ана-логов, пък въпросът (individual data center) "какво да правя с това, че мога с електрическа китара да свиря" е дигитален (digitus, пръстче). Тоест проектът е конструктивен потенциално, пък потенциалът на проекта е структурно. 

Ама никакъв проект вече! Вече. Но ето, колкото съм се научил, свиря с електрическа китара; и се уча. Поставената под въпрос аналогия е самият метод, който се противопоставя относно истината (Gadamer, "Wahrheit und Methode"), 

за да може истината да бъде посочена. Че морфологията се отвежда в синтаксиса. Понеже низове от (актуални) събития, пък низове от (потенциално) събитие, та низ от (актуално) съ-битие, пък низ от (потенциални) съ-бития. 

Защото дигиталността е начинът да се съществува, ин-формацията; нежели, да, информатиката. Ин-формацията наричат AI, Arti-ficial Intel-ligence, "ръко-делно раз-у-знаване". "Информатикът" протестира (класично) с: "I know it won't catch on, the AI memetic infection is just too strong and pervasive, but personally I'll try to keep using AI to mean 'artificial intellect' as a way to help my posture when using these tools." Stefano Mazzocchi, Apr 26, 2025, "Artificial Intellect", Stefano's Linotype, linotype.substack.com (link). И "консервира" AI. Как ли се издържа? Подходящо е отношението на Rick Beato, Mar 11, 2026, "How AI will Fail like the Music Industry", YouTube (link). "And they're trading off your data to you own yourself, because you are the product... All the companies that make hardware are gonna be the winners. The ones that gonna be the losers are the companies that make these AI programs. You can do these things offline." Инвестиционната мания "на зелено" по general data centers е с неимоверно висок (вкл. енергийно) риск, конюнктурна е (освен в Китай); и ще подпомогне по аналогия AI to fail... and to live forever. Шумен, 17 март' 2026.

10-те минути с гениалния Rick Beato:

To be, or not to be

Началото: 

    being, ами че битие отсъства; 

    becoming, ами че естетиката е основателна;

    willing, ами етиката, че моралът е дължим;

    knowing, ами че логиката е идейна.

Becoming ≡ knowing ≡ being -> willing!

Краят, низ от съ-бития:

    being, ами че битие присъства;

    becoming, ами че естетиката е идейна; 

    willing, ами етиката, че моралът е неминуем;

    knowing, ами че логиката е основателна.

To be!

----------

Началото закъм края:

    becoming, ами че естетиката е идейна;

    knowing, ами че логиката е основателна.

Краят закъм началото:

    becoming, ами че естетиката е основателна;

    knowing, ами че логиката е идейна.

Not to be.

----------

To be!

----------

Началото с края и краят с началото:

    being, ами че логиката е идейна, пък основателна;

    becoming, ами че логиката е идейна, пък основателна;

    willing, ами че логиката е идейна, пък основателна;

    knowing, ами че логиката е идейна, пък основателна.

Низове от събития, there's no not to be.

----------

That is the question.

Разбиране

    1. Becoming. Мнителско. Понеже пространството се разпростира до безкрай.

    2. Knowing. Становищно. Понеже пространството се разпростира докрай. Низове от събития.

    3. Being. Перспективистично. Понеже пространството се разпростира досами границата си.

    4. Willing. Собствено. Понеже пространството се раз-простира не другаде, 

а отвъд границата си. Низ от съ-бития.

    Преходът "1" -> "2" -> "3" -> "4" се осъществява мигом повърхностно. 

    Пък ето, там е работата, че повърхността "3" -> "4", ах, е насрещна...

    Задълбаването в "1" или "2": изгубва се идентичността; спасението, видиш ли, е the best of both worlds, равновесието между "1" и "2". Освен ако тъкмо, да, откъм своята претенция за идентичност, не плюеш на такова нравоучение.

Костовизмът е недостатъчен

Ще добавя нещо трето. Да, емоцията сама по себе си води доникъде. 

Пък с разказаната сама по себе си емоция се довежда събитие. Но промяната продължава в низ от съ-бития, нежели в низове от събития. Тоест трябва в разказаната сама по себе си емоция да се вземе участие, да се съ-участва. 

И ето че ако естетическата компонента се съставлява от емоцията, 

пък логическата - от разказа, то етическата принадлежи на съучастието. 

Та съучастието мигом се отдръпва, вмъква се на второ място, за да се заеме с разказа третото, водещото. Понеже без съучастие политическият разказ, 

въпреки емоционалното съдържание, бива разбиран плоско, полегато, уклончиво, келепирджийски, конюнктурно. Макар да бъде равновесно поднесен. Равновесие по Адам Смит ли, или по Джон Наш? Правосъдната реформа започва с финансовата. И ето защо Христо Иванов трябваше да си тръгне. Преводът е бял кахър. Важното най-напред е как в общество ще се съучаства финансово, 

как се възнамерява да се участва финансово. Посочете ми един български мИкроикономист... С това се решават и изборите. Шумен, 15 март' 2026.