2. Knowing. Становищно. Понеже пространството се разпростира докрай. Низове от събития.
3. Being. Перспективистично. Понеже пространството се разпростира досами границата си.
4. Willing. Собствено. Понеже пространството се раз-простира не другаде,
а отвъд границата си. Низ от съ-бития.
Преходът "1" -> "2" -> "3" -> "4" се осъществява мигом повърхностно.
Пък ето, там е работата, че повърхността "3" -> "4", ах, е насрещна...
Задълбаването в "1" или "2": изгубва се идентичността; спасението, видиш ли, е the best of both worlds, равновесието между "1" и "2". Освен ако тъкмо, да, откъм своята претенция за идентичност, не плюеш на такова нравоучение.
Костовизмът е недостатъчен
Ще добавя нещо трето. Да, емоцията сама по себе си води доникъде.
Пък с разказаната сама по себе си емоция се довежда събитие. Но промяната продължава в низ от съ-бития, нежели в низове от събития. Тоест трябва в разказаната сама по себе си емоция да се вземе участие, да се съ-участва.
И ето че ако естетическата компонента се съставлява от емоцията,
пък логическата - от разказа, то етическата принадлежи на съучастието.
Та съучастието мигом се отдръпва, вмъква се на второ място, за да се заеме с разказа третото, водещото. Понеже без съучастие политическият разказ,
въпреки емоционалното съдържание, бива разбиран плоско, полегато, уклончиво, келепирджийски, конюнктурно. Макар да бъде равновесно поднесен. Равновесие по Адам Смит ли, или по Джон Наш? Правосъдната реформа започва с финансовата. И ето защо Христо Иванов трябваше да си тръгне. Преводът е бял кахър. Важното най-напред е как в общество ще се съучаства финансово,
как се възнамерява да се участва финансово. Посочете ми един български мИкроикономист... С това се решават и изборите. Шумен, 15 март' 2026.
